2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело №3305/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
София, 29.09.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 3305/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № 45, постановено на 10.01.2014 год. по в.гр.дело № 1645/2013 год. на Софийския апелативен съд, І-ви състав, с което е отменено решение № 6001 от 27.08.2012 год. по гр.дело № 989/2011 год. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-во отделение, 6-ти състав в частите, с която са отхвърлени исковете на П. Г. М. и Р. Д. М. за установяване по отношение на П. Й. П., Ц. П. П. и Г. П. Ш., че П. Г. М. и Р. Д. М. са собственици на 1/3 ид.част от процесното незастроено дворно място, находящо се на ул.”496” № 17, в[жк], с площ около 1 039 кв.м., извън регулация, съставляващо имот пл.№ 633, нанесен в кадастрален лист № 569 от кадастрален план от 1974 год., кв.1, местност „К. вада”-„Ю. парк-ІV част”, за осъждане на ответниците П. Й. П., Ц. П. П. и Г. П. Ш. да предадат на П. Г. М. и Р. Д. М. владението на цялото незастроено дворно място, за отмяна на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт № 9 от 24.03.2000 год., том І, рег.№ 1065, дело № 24, на нотариус с рег.№ 303 и в частта, с която П. Г. М. и Р. Д. М. са осъдени да заплатят разноски на П. Й. П., Ц. П. П. и Г. П. Ш. над сумата 155,56 лева съразмерно с отхвърлената част от исковете, като вместо него е постановено друго
– за признаване за установено по отношение на П. Й. П. с адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап.5, Ц. П. П. с адрес [населено място],[жк], [улица] Г. П. Ш. с адрес [населено място],[жк][жилищен адрес] вх.”В”, ет.5, ап.77, че П. Г. М. и Р. Д. М. с адрес [населено място],[жк][жилищен адрес] вх.”А”, ап.№ 20 са собственици на 1/3 ид.част от незастроено дворно място, находящо се на улица „496” № 17, в[жк]с площ около 1 039 кв.м., извън регулация, съставляващо имот пл.№ 633, нанесен в кадастрален лист № 569 от кадастрален план от 1974 год., кв.1, местност „К. вада”-„Ю. парк-ІV част” при съседи: изток-В. К., запад-дере, север-И. Х. и юг-С. и М. Н., с осъждане П. Й. П., Ц. П. П. и Г. П. Ш. да предадат на П. Г. М. и Р. Д. М. владението на цялото незастроено дворно място, находящо се на улица „496” № 17, в[жк], с площ около 1 039 кв.м., извън регулация, съставляващо имот пл.№ 633, нанесен в кадастрален лист № 569 от кадастрален план от 1974 год., кв.1, местност „К. вада”-„Ю. парк-ІV част” при съседи: изток-В. К., запад-дере, север-И. Х. и юг-С. и М. Н.,
– отменяване на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт № 9 от 24.03.2000 год., том І, рег.№ 1065, дело № 24, на нотариус М. Г., с рег.№ 303 на нотариалната камара, с район на действие-Софийски районен съд, съставен на основание чл.483 от ГПК/отм./, за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство.
Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите П. Й. П. ЕГН [ЕГН], Ц. П. П. с ЕГН [ЕГН] и Г. П. Ш. с ЕГН [ЕГН], представлявани от адвокатите Д. Р. и Ю. Б., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси, които са от значение за изхода на делото:
1. На какво правно основание и спрямо кои лица възниква съсобствеността върху процесния имот, след признаване на право на собственост на ищците само на 1/3 идеална част?
2. При изграждане на фактическата обстановка въззивният съд задължен ли е да изложи мотиви за всички противоречия за доказателствената съвкупност?
От ответниците по касация – П. Г. М. с ЕГН [ЕГН] и Р. Д. М. с ЕГН [ЕГН], представлявани от адвокат М.А. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендират за направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел за установено, че на 12.09.2008 год. Б. Б. П. е продал наследство (вкл. процесния имот), оставено от баща му Б. П. П. на ищеца П. Г. М. през време на брака му с втората ищца Р. Д. М.. Взето е предвид, че към датата на подаване на исковата молба – 02.02.2010 год. не е изтекъл 10-годишния срок по чл.79, ал.1 ЗС за придобиване на имота по давност от ответниците по спора /касатори/ тъй като решение № 2831 на Поземлена комисия Д. е от 10.03.2000 год. за признаване право на наследниците на Б. П. П. в съществуващи/възстановими/ стари реални граници. Направен е извод, че исковете по чл.108 ЗС са основателни за целия имот, независимо че са придобили 1/3 ид.ч. от него, защото всеки собственик и на идеална част, може да иска връщането й от всяко лице, което я държи без основание.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убедят касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Според представеното решение № 139/23.11.1985 год. по гр.дело № 111/1985 год. на ОСГК на Върховния съд, свързано с приложението на чл.30, ал.1, чл.108 и чл.109, ал.1 ЗС, съсобственик може да поиска защита на правото си на собственост срещу друг съсобственик както и прекратяване на неоснователните действия на друг съсобственик, които му пречат да упражнява своето право.
Останалите приложени съдебни решения: на Варненския районен съд от 16.04.2009 год. по гр.дело № 9774/2007 год. по описа на ХІІ-ти състав и на Никополския районен съд от 21.11.2013 год. по гр.дело № 235/2012 год. не са заверени, че са влезли в сила, поради което не следва да се съобразяват.
При този изход на спора разноски на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат тъй като за договореното адвокатско възнаграждение от 700 лева липсват данни да е платено както е по договор за правна защита и съдействие серия А № 425884.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение с № 45/10.01.2014 год., постановено по гр.дело № 1645/2013 год. по описа на Софийския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ