4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
София, 26.06.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Таня Райковска т. д. № 2569 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от трето лице – помагач на страната на ответника Ловно-рибарско дружество „Сокол”, [населено място] срещу въззивно решение № 199/22.05.2014 г. по в. гр. д. № 81/2014 г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 609/27.12.2013 г., по гр. д. № 2041/2011 г. по описа на Смолянски районен съд. Първоинстанционният съд е признал за установено в отношенията между ищеца Л. „Мадан” –гр. Мадан и ответника ТП Д. – [населено място], че сключения между тях Договор № 920 за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от Закона за лова и опазването на дивеча от 09.10.2009 г. не е прекратен.
Касаторът счита, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно и необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се излагат доводи за допустимост на касационния контрол въз основа на обуславящите правни въпроси за правосубектността на Държавно горско стопанство [населено място], което не е притежавало пасивна процесуална легитимация към момента на предявяване на иска – 21.12.2011 г.; за възможността на съда, без да е изследвал дали са били налице условията на чл. 89, ал. 2 ЗЗД за разваляне на договора поради невъзможност за изпълнението му, да се произнесе, че не е налице обективна за ТП Д. С. невъзможност да изпълнява задълженията си по договора и дали е налице допустима правна възможност за съда да променя правната характеристика на изрична норма от специален закон (чл. 7, ал. 6 ЗЛОД), като я разглежда и използва в решението си извън законово учреденият й характер. Същият моли за обезсилване на въззивното решение и прекратяване на делото или връщането му за ново разглеждане от друг състав на Смолянския окръжен съд.
Препис от касационната жалба и приложенията към нея са връчени на страните в производството Ловно-рибарско сдружение „Мадан” –гр. Мадан и ТП Държавно горско стопанство – [населено място], като Л. „Мадан” не представя писмен отговор, с който да изрази становището си по жалбата. ТП Д. „С.” – [населено място] в писмен отговор изразява становище за неоснователност и неправилност на твърдението за липса на пасивна процесуална легитимация.
В обжалваното решение, съставът на Смолянския окръжен съд счита, че ответникът Д. – С. е процесуално правоспособен и е надлежна страна в процеса, като същият притежава пасивна процесуална легитимация по силата на закона – чл. 173, ал.1, във връзка с чл. 174, ал. 5 от Закона за горите. Съгласно чл. 173, ал.1 от ЗГ държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства са териториални поделения на държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ, които осъществяват функциите на държавно предприятие в определения им район на дейност. Съгласно чл. 174, ал. 1, т. 5 от ЗГ териториалните поделения на държавните предприятия водят от свое име и за своя сметка съдебни и арбитражни дела. Въззивният състав не приема тезата на ответника, че ловностопански район „Полковник С.” не съществува, поради което е изпаднал в обективна невъзможност да изпълни договора, тъй като е установил, че Д. – С. продължава да стопанисва един и същ ловностопански район с промяна в неговото наименование. Не приема и тезата на ответника, че е налице прекратяване на процесния договор по взаимно съгласие, поради обстоятелството, че ищецът Л. – Мадан е бил принуден да върне разрешителните за лов и това не може да е израз на съгласие за прекратяване на договора.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, въз основа на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, постановените правни въпроси трябва да са конкретни и да са от значение за изхода на конкретното дело. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че поставените от касатора въпроси са ирелевантни за формиране решаващата воля на съда, като същите целят да обосноват твърдените нарушения на материалния закон. Изложените от касатора в изложението оплаквания са относими към предмета на делото, но същите са фактологични и водят до проверка правилността на обжалваното въззивно решение. Касаторът не е изпълнил задължението си да формулира конкретен правен въпрос,който е обуславящ изхода на спора и това е достатъчно, за да се откаже допускане на касационно обжалване на въззивното решение, в какъвто смисъл са и задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд. Оплакванията са свързани с основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче не могат да бъдат квалифицирани като основания за допускане на обжалване по приложно поле по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване, са различни от общите основания за правилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/. Дори и да се приеме, че в изпълнение на правомощията на ВКС, правният въпрос следва да се конкретизира , използвайки част от изречение в изложението на жалбоподателя с общата формулировка ” за правосубектността на Държавно горско стопанство [населено място]”, който би бил от значение за спора, то не може да се приеме за доказано допълнителното основание по т.2 на чл.280 ГПК ,нито по т.1 на същия текст. Отделно от изложеното въпросът не е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата, която е служебно известна на настоящия състав- напр. определение № 481/04.10.2012г. по т.д. № 526/2012г. на Варненски апелативен съд.
По изложените съображения , на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 199/22.05.2014 г. по в. гр. д. № 81/2014 г. на Смолянски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: