О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
гр. София, 20.09.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 18 септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 2026 по описа за 2018 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК във връзка с чл.286 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на пълномощника на „ИНВЕСТБАНК”АД-гр. София срещу разпореждане № 610 от 02.05.2018 г. по в.ч.търг. дело №604/17 г. на АС- Варна, с което е върната частна касационна жалба на същия жалбоподател срещу определение на същия състав, постановено по същото дело на 20.02.2018 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение за отказ да се конституира същата страна като трето лице-помагач.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение, доколкото администриращия ЧКЖ съдебен състав няма възможност по закон да извършва проверка , съответно до връща същата извън случаите изрично уредени в чл.286 ал.1 т.т.1-3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното разпореждане, с което е върната частната касационна жалба, съставът на АС-Варна се е позовал на задължителната практика на ВКС –ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 –т.9а, според която определението на въззивния съд ,с което се потвърждава първоинстанционното определение за отказ да се конституира трето лице-помагач , не подлежи на касационно обжалване.
Според настоящия състав на ВКС, Второ т.о.:
При наличието на цитираното ТР, което представлява задължителна за всички съдилища/ вкл. за ВКС/ практика и с оглед спазване на принципа за процесуална икономия се явява лишено от смисъл буквалното тълкуване на цитираната законова разпоредба на чл.286 ал. 1 ГПК , тъй като това би довело до излишно съдебно администриране и придвижване по инстанциите на частна касационна жалба против необжалваемо по чл.274 ал.3 ГПК определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 610 от 02.05.2018 г. по в.ч.търг. дело №604/17 г. на АС- Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.