2
определение по гр.д.№ 2030 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
София, 11.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2030 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. Й. против решение № 25 от 20.02.2019 г., допълнено с решение № 368 от 04.04.2019 г. по в.гр.д.№ 163 от 2017 г. на Габровския окръжен съд, с което е отменено решение № 12 от 07.04.2017 г. по гр.д.№ 271 от 2016 г. на Тревненския районен съд за уважаване на предявения от Г. П. Й. срещу С. Й. В. иск с правно основание чл.30 ЗН за възстановяване на запазената част на Г. Й. от наследството на майка й С. П. П., починала на 18.06.2016 г., чрез намаляване на завещателното разпореждане на С. П. от 06.06.2011 г. в полза на С. В. до размер на 1/2 ид.ч. и вместо него е постановено ново решение за възстановяване на запазената част на Г. Й. от наследството на С. П., чрез намаляване на завещателното разпореждане на С. П. от 06.06.2011 г. със сумата 7 467,24 лв. и съответно за осъждане на С. В. да заплати на Г. Й. тази сума.
В жалбата се твърди, че решението на Габровския окръжен съд е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с практика на ВКС /решение № 61 от 01.07.2016 г. по гр.д.№ 5652 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 95 от 15.06.2016 г. по гр.д.№ 5592 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 14 от 01.03.2013 г. по гр.д.№ 206 от 2012 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 371 от 05.03.2014 г. по гр.д.№ 1906 от 2013 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 98 от 21.03.2011 г. по гр.д.№ 952 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 314 от 07.03.2017 г. по гр.д.№ 2499 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 182 от 08.11.2013 г. по гр.д.№ 1959 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 70 от 21.04.2015 г. по гр.д.№ 5100 от 2014 г. на ВКС, ГК, III г.о. и др./ по следните правни въпроси:
1. Предвид разпоредбата на чл.269 ГПК, при произнасянето си по правилността на обжалваното решение въззивният съд ограничен ли е от заявените от жалбоподателя във въззивната жалба оплаквания, възражения и доводи ?
2. Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.2, т.1 ГПК може ли въззивният съд да допусне нови доказателства, когато страната не е узнала своевременно за тези доказателства, тъй като не е положила дължимата грижа за добро водене на делото ?
В писмен отговор от 25.04.2019 г. ответницата С. Й. В. оспорва касационната жалба. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано, тъй като не са налице основания затова, и да й се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови решението си за изменение на първоинстанционното решение по предявения иск с правно основание чл.30 ЗН, въззивният съд е приел, че завещанието на С. П. П. от 06.06.2011 г. в полза на ответницата С. Й. В. е частно, а не универсално, както е приел първоинстанционният съд в решението си. Поради това е счел, че възстановяването на запазената част на Г. П. Й. от наследството на майка й С. П. не следва да се извършва в идеална част, а със сума, определена след образуване на маса по чл.31 ЗН от всички движими и недвижими вещи, които наследодателката е притежавала преди смъртта си, и след определяне на запазената и разполагаема част от наследството въз основа на тази маса.
До извода, че завещанието на С. П. е частно, а не универсално, въззивният съд е достигнал, след като е взел предвид събраните едва във въззивната инстанция нови писмени доказателства, установяващи обстоятелството, че С. П. е притежавала и други вещи, извън посочените в завещанието от 06.06.2011 г., а именно: идеални части от земеделски земи, останали й в наследство от баща й П. С. Д.. За да допусне тези нови доказателства, въззивният съд е счел, че те са необходими за пълното изясняване на делото от фактическа страна и очевидно е приел за доказано твърдението на въззивната жалбоподателка С. В., че едва след подаването на въззивната жалба е узнала за тези доказателства и за обстоятелството, че в наследството на С. П. се включват и земеделски имоти.
Така постановеното решение не противоречи на посочената от касаторката практика на ВКС по поставените въпроси:
1. По първия поставен въпрос /Предвид разпоредбата на чл.269 ГПК, при произнасянето си по правилността на обжалваното решение въззивният съд ограничен ли е от заявените от жалбоподателя във въззивната жалба оплаквания, възражения и доводи ?/ в посочената съдебна практика е прието, че въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата относно правилността на решението. В този смисъл е и законът- чл.269 ГПК. В обжалваното решение въззивният съд също се е ограничил от заявените от въззивната жалбоподателка основания за неправилност на решението. Действително, въззивният съд се е произнесъл и по въпроса дали завещанието на С. П. е универсално или частно, без във въззивната жалба да има довод за неправилност на извода на първоинстанционния съд относно вида на това завещание. Това негово произнасяне обаче не представлява нарушение на закона, тъй като е с цел да осигури приложението на императивна правна норма /каквато е нормата на чл.31 ЗН/, която въззивният съд служебно следва да приложи, дори и ако нейното нарушение не е било въведено като основание за обжалване. В този смисъл е т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и незадължителната практика на ВКС- например решение № 30 от 28.02.2018 г. по гр.д.№ 1999 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о.
2. Вторият поставен въпрос /Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.2, т.1 ГПК може ли въззивният съд да допусне нови доказателства, когато страната не е узнала своевременно за тези доказателства, тъй като не е положила дължимата грижа за добро водене на делото ?/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като се основава на фактическа обстановка, която не съответства на приетата по конкретното дело. По това дело въззивният съд, макар и не изрично, е приел, че въззивната жалбоподателка С. В. е узнала, че наследодателката й С. П. е притежавала и земеделски земи по наследство от своя баща, едва след подаването на въззивната жалба. Правилно е преценено, че не може да се приеме, че В. не е положила дължимата грижа за добро водене на делото, предвид факта, че първоинстанционният съд е пропуснал да укаже на В., че в нейна тежест е да ангажира доказателства затова какво се включва в масата по чл.31 ЗН /такива указания не са дадени нито в доклада по чл.146 ГПК, нито по-късно в проведените по делото от първоинстанционния съд съдебни заседания/. Тъй като ответницата С. В. не е била уведомена от съда, че в нейна тежест е било да представи доказателства за размера на наследствената маса, по-късното представяне на такива доказателства не може да се вмени в нейна вина и да е основание за отказ въззивният съд да приеме тези доказателства на основание чл.266, ал.2, т.1 ГПК.
Поради гореизложеното решението на Габровския окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване на посоченото от касаторката основание- чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
3. Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване: няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск с правно основание чл.30 ЗН, решението по който е предмет на настоящето касационно производство, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като основание за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: то не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби от Закона за наследството и ГПК, в действащите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал въззивният съд, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката е длъжна и следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 600 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 25 от 20.02.2019 г., допълнено с решение № 368 от 04.04.2019 г. по в.гр.д.№ 163 от 2017 г. на Габровския окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. П. Й. от [населено място] № 38, общ.Т. да заплати на С. Й. В. от [населено място], [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определнието е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.