О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
София,09.07. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на пети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 368 по описа за 2012 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от С. А. М. – С. чрез адв. М. Т. от АК – София против определение № 160/02.04.2012 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение по гр.д. № 325/2011 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Възражението на Е. В. К. чрез адв. Н. К., че частната жалба е срещу съдебно решение и поради това е недопустима, е неоснователно.
Съдебният акт, който се обжалва по съществото си е определение – съдът не е разгледал искането за допълване на свое съдебно решение, е върнал молбата, защото е подадена след определения в закона преклузивен срок.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С решение № 339/27.12.2011 г. състав на Върховния касационен съд по гр.д. № 325/2011 г. по описа на трето гражданско отделение е осъдил Е. В. К. да заплати на С. А. М. – С. имуществено обезщетение от деликт в размер на 16 273 лв., както и 160 лв. разноски по делото.
С. М. – С. е поискала допълване на решението с присъждане и на лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба.
С решение № 160/02.04.2012 г. съставът на Върховния касационен съд по гр.д. № 325/2011 г. е оставил без разглеждане молбата по съображения, че е подадена след срока по чл. 250, ал. 1 ГПК.
Съдебният акт е правилен.
Срокът да се иска допълване на решението е едномесечен, считано от съобщаването му или от влизането му в сила. В случая, решението, постановено по чл. 293, ал. 2 ГПК е по съществото на спора от състав на Върховния касационен съд и е окончателно. Обявено е на 27.12.2011 г., когато е влязло и в сила. От тази дата започва да тече срока по чл. 250, ал. 1 ГПК и изтича на 27. 01.2012 г. /петък, присъствен ден/.
С. М. – С. е подала молба за допълване на решението едва на 14.02.2012 г.
Неоснователни са доводите в частната жалба, че след като С. поискала съдът да се произнесе за лихвата върху присъденото обезщетение с определение, то и срока по чл. 250, ал. 1 ГПК не може да се приложи.
Съдът сам квалифицира отправените до него искания и в случая, правилно е преценил молбата от 14.02.2012 г. като такава за допълване на решението с произнасяне по претенция с правно осн. чл. 86 ЗЗД. Жалбоподателят прави смешение между компенсаторна и мораторна лихва, но това не е от значение за поставения процесуален въпрос. И в двата случая става реч за самостоятелно вземане, различно от иска за главницата. Лихвата се дели на договорна и на законна, според това дали размерът й е определен в договор или се равнява на законния лихвен процент за съответния период, определен от Министерски съвет.
Независимо дали търсеното обезщетение е за забавено изпълнение на парично задължение или има компенсаторен характер, дали размера на лихвата се определя по уговореното в договор или според определеното от Министерски съвет, търсеното от ищеца обезщетение за натрупана лихва до подаване на исковата молба, трябва да бъде определено като размер и върху него да се внесе държавна такса. Лихвата, натрупана след подаване на исковата молба не променя своя характер, но размерът й предварително не е посочен, включително и в съдебното решение; върху нея не се събира държавна такса.
Ето защо, позоваването на чл. 252 ГПК от страна на жалбоподателя, е неоснователно.
Решението, с което съдът присъжда обезщетение по чл. 86 ЗЗД, включително и за период след подаване на исковата молба, разрешава със сила на присъдено нещо дължи ли се, от кога върху каква главница от кого и на кого парична сума и по какъв начин се изчислява тя. При уважаване на претенцията, решението в тази част се ползва още и с изпълнителна сила.
В заключение, частната жалба е неоснователна.
МОТИВИРАН от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 160/02.04.2012 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение по гр.д. № 325/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: