О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
София, 01.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 1126 /2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от С. Л. П. срещу определение № 10209/ 30.05.2013 г. по ч.гр.д.№ 12770/ 2012 г. на Софийски градски съд.
С определение № 207/13.03.2014 г. по настоящото дело производството е било спряно до произнасяне на ТР № 4/2013 ОСГТК. С приемането на тълкувателното решение на 18.06. 2014 г. необходимостта от спирането на производството е отпаднала, поради което същото следва да бъде възобновено.
Касторът поддържа оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение.Счита,че в заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането съществува, а само дали представеният документ е такъв по чл.417 ГПК , отговаря ли на изискванията за форма и съдържание и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.Когато това е запис на заповед проверката включва и дали вземането е изискуемо, в случая връчена ли е на издателя на записа на заповед нотариална покана за предявяване за плащане.Намира, че изискуемостта на вземането не е настъпила,поради липса на официален или изходящ от длъжника документ, установяващ предявяването.Моли обжалваното определение да бъде отменено.
В изложенето по чл.284 ал.1 т.3 ГПК поставя материалноправният въпрос следва ли записът на заповед да е предявен, за да е налице подлежащо на вземане изпълнение и приложимо ли е правилото на чл.479 ТЗ за предявяване на менителницата относно приемането на запис на заповед. Намира,че обжалваното определение противоречи на ТР № 1/28.12.2005 г. на ОСГК-т.3. Поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба „Лизингова къща София лизинг”-ЕАД,представлявано от С. Ж. в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.Е. Т. я оспорва.Претендира разноски.
Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок , но не е допустима.
С обжалваното определение е отменено разпореждане от 03.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 9288/ 2012 г. на Софийски районен съд,72 състав в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Лизингова къща София лизинг”-ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу Д. Г. С., С. Г. С. и С. Л. П. , за сумата 5 520,14 евро, представляваща парично задължение по запис на заповед от 03.10.2010 г., платим на предявяване и за направените разноски в заповедното производство и делото е върнато на същия съд с указания да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу посочените лица ,при условията на солидарност, ведно със законната лихва от 23.12.2012 г. и разноски в размер на 215 лв.,като в останалата част разпореждането е оставено в сила.
К. съд намира, че касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Тя е насочена срещу определение на въззивен съд, постановено в заповедно производство. Актовете в това производство не подлежат на касационен контрол според постановките в ТР № 4 т.8. Заповедното производство не е „друго производство” ,свързано с исковия процес по смисъла на чл.274 ал.3 т.2 ГПК.То е самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото.Триинстанционно производство законодателят е предвидил относно исковото производство и при изрично указване относно други производства, напр. чл.396 ал.2 ГПК за обезпечителното производство и препращащата разпоредба на чл.540 ГПК за охранителното производство.В сега действащия ГПК заповедното производство замества това по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, което също беше уредено съгласно чл. 244 ГПК /отм/ като двуинстанционно- ТР № 1/17.07.2001 г. по гр.д.№1/2001 г. ОСГК.
Ответникът по частната касационна жалба е претендирал разноски за това производство, но не е представил доказателства за сторени такива, поради което искането не може да бъде уважено.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д.№ 1126/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба от С. Л. П. срещу определение № 10209/30.05.2013 г. по ч.гр.д.№ 12770/ 2012 г. на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: