О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№511
[населено място], 21.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 487 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. П. Т. чрез пълномощника му адв Т., срещу определение № 1664 от 18.10.2010г. на Б. окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№1604/2010г., с което е потвърдено определение на Н. районен съд по гр.д. № 737/2010г. за прекратяване на производството по делото.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателя съдът без основание е приел, че липсва правен интерес от водене на иска. По този начин е нарушено правото му на защита. Иска се отмяна на определението.
В представеното по указание на въззивния съд изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК. Позовава се на противоречиво разрешаване на въпроса за правния интерес в практиката на съдилищата, като представя две определения на Върховния касационен съд.
Препис от частната жалба не е връчван на основание чл.129, ал.3, пр.2 и чл.130, пр.2 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Производството по гр.д. №737/2010г. на Н. районен съд е образувано по искова молба на частния жалбоподател против [община], с която се иска установяване, че ищецът е собственик на незастроено място в местността “И.” в землището на С. В. с площ 505 кв.м., което му е дадено за ползване по ПМС № 76 и представлява парцел І-31 от кв. 38 по плана. За имота ищецът притежава нотариален акт за собственост по §4 ЗСПЗЗ, издаден 1995г., но се оказало, че общината му е продала чужд имот. Той бил лишен от имота и затова иска да бъде установено, че е собственик като добросъвестен владелец на основание чл. 79 ЗС, както и да бъде осъдена общината за неправомерните си действия. Съдът е изискал от ищеца да уточни дали се намира във владение на имота и откъде произтича правния интерес от завеждане на иска против [община], да посочи с какви действия общината препятства правата му, за какво се иска осъждането й и какво конкретно е искането за осъждане. В “обяснителна” молба от 30.07.2010г. К. Т. е посочил, че собствеността му произтича от давностно владение в периода 1980 – 2005г., като през 2001г. е предявен срещу него иск от трети лица и е бил съдебно отстранен. Ответникът е оспорил правото му на собственост като неправомерно е актувал имота за общински преди да му го продаде, въпреки, че е принадлежал на трети лица, които впоследствие са го ревандикирали от ищеца. Поради това ищецът счита, че общината неоснователно му е продала имот, който не е бил общински и той има интерес от установяване собствеността си спрямо нея. С определение от 26.08.2010г. Н. районен съд е прекратил производството по делото поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба и недопустимост на исковете поради липса на правен интерес.
С обжалваното определение Б. окръжен съд е потвърдил определението за прекратяване, като е изложил съображения, че според установената съдебна практика не е налице правен интерес от водене на установителен иск, ако ищецът има възможност да предяви осъдителен такъв. Ищецът е предявил иск, че е собственик по давностно владение като същевременно твърди, че е бил съдебно отстранен през 2005г. Освен това от наведените обстоятелства не става ясно по какъв начин [община] оспорва правата на ищеца. Изтъкнал е също, че втората претенция за осъждане на общината е останала неясна и неконкретизирана.
Жалбоподателят поддържа, че определението е постановено в противоречие с определение № 429 от 27.04.2010г. на ВКС, ІІ г.о. по гр.д. № 1316/2009г. и определение № 1257 от 09.09.2009г. по гр.д. № 3877/2008г. на ІV г.о. И двете са постановени в производства по чл. 288 ГПК. С първото е допуснато касационно обжалване на въззивно решение по иск за делба по въпроса за задължителния характер на указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменително решение. С второто също е допуснато касационно обжалване на решение по установителен иск поради противоречие с ТРОСГК № 1/2000г. и ТРОСГК № 1/2001г. по процесуални въпроси. Определенията по чл. 288 ГПК не са част от практиката на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК, тъй като с тях не се разрешават правни въпроси, а се извършва селекция на касационни жалби по установени в закона критерии с оглед разрешаването на правни въпроси от значение за изхода на споровете. Освен това, липсва каквото и да е сходство на посочените казуси с релевантния за настоящето производство въпрос за правния интерес от предявения установителен иск. Поради това не е налице основанието по т.2 на чл. 280, ал.1 ГПК. Жалбоподателят не се позовава на т.нар. задължителна практика на ВКС – Постановления на Пленума на Върховния съд, Тълкувателни решения на Общото събрание на гражданската колегия или решения по чл. 290 ГПК, за да е налице хипотезата на т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК; нито пък е обосновал необходимостта от произнасяне по въпроса с оглед значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Ето защо при горните данни настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1664 от 18.10.2010г. на Б. окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№1604/2010г. по частната касационна жалба на К. П. Т. от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: