О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 511
София, 23.04.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април…………………………………….
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………..
гр.дело N 1316/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “Г. Т. – България” ЕАД, София, чрез пълномощника му адв. В. К. от АК-София, срещу решение от 15.06.2012 г. по гр.д. № 17854/2011 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 26.10.2011 г. по гр.д. № 21423/2011 на Софийския районен съд, 60 състав. Вместо него е постановено друго, като са уважени искове на Г. В. Г. от София срещу касатора за признаване незаконност и отмяна на заповед № 327/22.03.2011 г. на изпълнителния директор, с която е прекратен трудовия договор между страните на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, за възстановяване на заеманата преди това уволнение длъжност „продавач консултант” и за заплащане на обезщетение в размер на 4 686 лева, ведно със законната лихва и разноските по делото – искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Г. В. Г. от София оспорва касационната жалба с писмен отговор, изготвен от пълномощника му адв. Н. Н. от АК-София. Поддържа, че липсват предпоставки за допускане на обжалването, тъй като поставените въпроси са неотносими към разглеждания спор и не са обусловили правните изводи на съда. Оспорва и касационната жалба по съществото й. Претендира разноски, но не представя доказателства за направата им.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Паричният иск е акцесорен и следва допустимостта на главния иск. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, на който текст се позовава касаторът, поради следното:
С изложението към касационната жалба са поставени следните въпроси:
1. Възможно ли е прекратяване на безсрочен трудов договор на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ след изтичане на уговорения в него срок за изпитване и може ли да се приеме, че неупражняването на правото за прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от работодателя в срока за изпитване препятства упражняването на правото му по чл.328, ал.1, т.5 КТ в случай, че в даден момент констатира обективна и продължителна липса на качества у служителя, която липса води до невъзможност на същия да се справя ефективно с възложената му работа, да прекрати трудовото правоотношение?
2. Увеличаването на трудовото възнаграждение на служителя индикира ли по несъмнен начин, че той се справя със заеманата от него длъжност и че след извършването на такова увеличение не е възможно за неопределен срок от време да е налице несправяне на служителя с възложената работа поради липса на качества?
Според касатора–ответник липсата на качества за изпълнение на възложена работа може да се прояви във всяко време от съществуването на трудовото правоотношение, доколкото ограничение в противен смисъл не е въведено нито от закона, нито от практиката. Счита, че по поставените въпроси липсва съдебна практика или изрична законова уредба, което налага те да бъдат разгледани от касационния съд с оглед точното приложение на закона и развитието на правото.
Видно от решаващите мотиви на въззивнното решение поставените въпроси не са включени в предмета на спора и не са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело – в тази насока виж разясненията, дадени с т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГТК. Това е така, тъй като съдът е приел, че касаторът не е доказал изложените в заповедта за уволнение факти и обстоятелства, свързани с твърдението му за липса на качества за ефективно изпълнение на възложената работа от уволнения служител. Той не е ангажирал доказателства в тази насока при вменена му от закона и указана от съда доказателствена тежест, нито е проявил активност да обори обратното доказване, проведено от ищеца в хода на делото. Допълнителният аргумент на съда, че работодателят не е прекратил трудовия договор в срока за изпитване и е увеличил трудовото възнаграждение на служителя само допълва становище му за липса на доказателства относно осъществяването на използваното основание за прекратяване на трудовото правоотношение /чл.328, ал.1, т.5 КТ/, но не е от съществено значение за изхода на делото, тъй като сам по себе си не е обусловил постановения резултат.
Съображенията за неправилност на решението, които са приповторени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са по съществото на правния спор и могат да бъдат разгледани само ако се преодолее селективната фаза на процеса, а в случая основания за това не са налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.06.2012 г. по гр.д. № 17854/2011 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.