5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
гр. София, 29.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №437 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Николай Г. М., в качеството на синдик на [фирма], в несъстоятелност, против решение №341/18.12.2013г. по в.т.д. №261/2013г. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено решение №17/01.03.2013г. по т.д.№17/2011г. на Ловешки окръжен съд, в частта, с която е обявен за нищожен на основание чл. 646, ал.2, т.4 от ТЗ по отношение кредиторите на несъстоятелността на [фирма], [населено място], апорт на обща стойност 3 744790 лева, извършен след началната дата на неплатежоспособност [фирма], [населено място] — 27.04.2007г. на следното недвижимо имущество, на стойност 2 726 300 лева: 1 .ХОТЕЛСКИ КОМПЛЕКС „Т.“, представляващ поземлен имот с № 1594, включен в парцел П за жилищно строителство и търговски комплекс, хотел „Орбита“, магазин, трафопост и подземни гаражи в хотел „Т.“, в квартал 73 по кад. и рег. план на [населено място], одобрен със заповед № РД02.14-262/88, поп. кад. план -заповед №66/19.03.1997 г., с площ от 2 700 кв.м., при граници: север – общински имот и имот с кад. № 4141, запад – общински имоти и улица с ОК – 625 – 626, от юг – пешеходна зона и река Бели О., и от изток – река Бели О., ведно с построения в него „ХОТЕЛ – РЕСТОРАНТ“ със застроена площ 1 658 кв.м., с разгърната застроена площ 6 020 кв.м., представляващ МАСИВНА СГРАДА със стоманобетонова конструкция на два, три и четири етажа, състояща се от ресторант, сладкарница, хотелски бар, хотелска част, обслужващи и спомагателни помещения; 2. ИМОТ находящ се в [населено място], [улица], и представляващ поземлен имот с кад. №1593, с площ от 265 кв.м., попадащ в парцел II „За жилищно строителство, търговски комплекс, хотел „Орбита”, магазини, трафопост, подземни гаражи и хотел „Т.“ в кв. 73 по плана на [населено място], при граници: север и изток – парцел II „За жилищно строителство, търговски комплекс, хотел „Орбита, магазини, трафопост и подземни гаражи и хотел „Т.“; от юг – парцел; от запад – поземлен имот с кадастрален № 1592 и поземлен имот с кадастрален № 1589, заедно с построените в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ 106 кв.м. и навес с две оградни стени, със застроена площ 12 кв.м.; 3. ПРАВО НА СТРОЕЖ върху земя – частна държавна собственост, за изграждане на надстройка и пристройка, със закрит плувен басейн към съществуващата сграда на хотелски комплекс „Т. П.“, съгласно одобрен архитектурен проект върху поземлен имот с кадастрален № 4300, попадащ в УПИ II, кв.73 по плана на [населено място], с площ от 909 кв.м., актуван с Акт за държавна собственост №1906/19.05.2005г.; 4.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 353 кв.м. с кад. № 4296, който съгласно кадастралния и регулационния план на Централната градска част на Т., ЕКНМ 73 197 [община], Л. област, одобрени със Заповед № 298/05.04.2005г., попада в парцел, находящ се между ПАРЦЕЛ II „За жилищно строителство, търговски комплекс, хотел „Орбита“, магазин, трафопост, подземни гаражи и хотел „Т.” и ПАРЦЕЛ III „За озеленяване и корекция на р. Бели О.”, в кв. 73 по плана на града и при граници и съседи: землищна граница поземлен имот № 1594 и поземлен имот № 4302 5. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ от 417 кв.м., с кадастрален №4298, който имот съгласно кадастралния и регулационен план на Централната градска част на [населено място], ЕКНМ 73198, [община], Л. област и Заповед № 298/05.04.2005 г. попада в парцел, находящ се между ПАРЦЕЛ II – „За жилищно строителство, търговски комплекс, хотел „Орбита“, трафопост, подземни гаражи и хотел „Т.“ и ПАРЦЕЛ III „За озеленяване и корекция на р.Бели О.”, в квартал 73 по плана на града при граници и съседи: поземлен имот № 1594, землищна граница, поземлен имот №1593, поземлен имот №4299, както и апорта на движими вещи, представляващи хотелско обзавеждане, съгласно оценката, приета от Ловешкия окръжен съд по ф.д. № 116/ 2007 година с влязло в сила решение № 807/ 2007 година на обща стойност 1 018 490 лева в капитала на [фирма], и вместо това е отхвърлен като неоснователен предявеният иск с правно основание чл.646 ал.2 т.4 от ТЗ. Със същото решение Великотърновски апелативен съд е обезсилил решение №17/01.03.2013г. по т.д.№17/2011г. на Ловешки окръжен съд, в частта, с която [фирма], [населено място], е осъдено на основание чл.34 от ЗЗД да върне на [фирма] /н./, [населено място], описаните по горе недвижими имоти и движими вещи, като е прекратил производството по делото.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Касаторът поддържа, че са налице предпоставките за основателност на иска по чл.646 ал.2 т.4 от ТЗ, тъй като дружеството длъжник е апортирало в капитала на втория ответник цялото си имущество след определената начална дата на неплатежоспособност – 27.07.2007г., при което даденото значително надхвърля по стойност полученото. Излага доводи,че във въззивното производство е назначена съдебно – икономическа експертиза за определяне пазарната стойност на придобитите от [фирма] акции от капитала на [фирма], но нейната задача е била неправилно поставена от съда, като на вещите лица е било указано да съобразят Наредба №Н-9 от 14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени. Поддържа, че тази наредба се прилага в данъчни производства и определя реда за счетоводно записване на сделки между свързани лица, поради което вещите лица неправилно са били ограничени при изпълнението на поставената им задача.
Ответниците по касация [фирма] /н./ , [населено място] и [фирма] /н./, [населено място], не изразяват становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че по отношение на първия ответник [фирма] /н./ е открито производство по несъстоятелност, с начална дата на неплатежоспособност на длъжника – 27.04.2006г., като след тази дата длъжникът е извършил възмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността – апортирал е хотелски комплекс, с обзавеждането му, в капитала на втория ответник – [фирма], срещу получаване на акции от капитала на това дружество. Посочил е, че не е налице една от предпоставките на фактическия състав по чл.646 ал.2 т.4 от ТЗ, а именно даденото да надхвърля значително по стойност полученото, доколкото от приетото във въззивното производство заключение на тройната съдебно – счетоводна експертиза се установява,че стойността на апортираните вещи е равна на стойността на получените акции към момента на апорта.
Касаторът в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК сочи, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, като при постановяване на решението си изобщо не е обсъдил приетата експертиза пред първоинстанционния съд, а е постановил решението си само въз основа на приетата от него тройна експертиза. Наред с това въззивният съд не бил обсъдил в решението са какъв вид сделка е апортът и по какъв начин се формира съгласието и волята на страните за сключването й. Поддържа,че постановяването на решение на ВКС на РБ по съществото на жалбата ще бъде от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284 ал.3 т.1 от ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочил кой точно е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Твърдението, че въззивният съд, при постановяване на решението си, не е съобразил приетата от първоинстанционния съд експертиза, а е постановил решението си само въз основа на приетата от него тройна експертиза, както и че съдът не е обсъдил в решението са какъв вид сделка е апортът, само по себе си не съставлява въпрос, а оплакване за необоснованост на решението. Съответно то би съставлявало основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол на решението.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание да не бъде допуснат касационен контрол на атакувания акт, без да се разглеждат сочените от касатора допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №341/18.12.2013г. по в.т.д. №261/2013г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.