4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 512
гр. София, 14.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 621 по описа за 2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Д. – прокурор в Апелативна прокуратура – София, като представител на Прокуратурата на Република България срещу решение № 2139 от 14.11.2016 г. по гр. дело № 3430/2016 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 7 състав.
Ответникът Т. И. В. не е взел становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение № 3559 от 27.04.2016 г. по гр. дело № 28/2015 година на Софийски градски съд /СГС/, І гражданско отделение, 11 състав в частта, с която е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Т. И. В. сумата 7500 лв., обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.01.2010 г. до окончателното й заплащане. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че е налице фактическия състав на 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предвид доказването на обстоятелствата, които го формират – оправдаване на ищеца по повдигнатото му обвинение – чл. 311, ал. 1 НК /присъда по н.о.х. дело № 1667/2008 г. на СГС/. Освен това в мотивите на въззивното решение са изложени съображения относно доказаността на неимуществените вреди, претърпени от ищеца, изразяващи се в сериозни морални страдания от злепоставянето му пред обществеността в [населено място], стрес, тревоги и притеснения, промяна в поведението му, преживял тежко обвинението, защото не се чувствал виновен, след повдигане на обвинението станал раздразнителен, неспокоен, избухлив, страдал от безсъние, хората в селото коментирали, че се би „продал”. След като е обсъдил посочените обстоятелства Софийският апелативен съд /САС/ е изложил изводи, че при тяхната преценка следва да се съобразят тежестта и характера на обвинението /престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до 5 години/, продължителността на наказателното преследване /производството е продължило от 31.10.2007 г. до 06.01.2010 г./, характера и интензитета на търпените мерки на процесуална принуда. Въззивният съд е приел, че част от претендираните неимуществени вреди не са в пряка причинна връзка с обвинението – не е било установено обвинението да е в пряка причинна връзка с развитието на професионалната кариера на ищеца, да е причинило душевни страдания във връзка с невъзможността да упражнява ловното си хоби, както и да се е отразило на здравословното му състояние. Освен това съдът е констатирал, че наказателното производство, като цяло е приключило в разумен срок, като се имат предвид извършените процесуално – следствени действия. Решаващият състав е приел, че размерът на обезщетението следва да се определи към момента на влизане в сила на оправдателната присъда.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено следното:
„В случая процесуално-правният въпрос е за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД, в който смисъл е задължителната съдебна практика на Върховния съд в т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г.”. Касаторът твърди, че обжалваното решение противоречи на посочената разпоредба, а също така и на „разпоредбите на т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, защото част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.”. Твърди се в приложението, че по цитирания въпрос са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
ВКС в настоящия си състав намира, че предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не са налице, тъй като посоченият въпрос не формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а с приложението не е обосновано и допълнително основание за допускане на касационен контрол. Въпросът, квалифициран като процесуално – правен не очертава обстоятелствата, които въззивният съд е преценил в противоречие с тълкувателната практика или които не е включил в кръга на фактите, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Въпросът не произтича от конкретен извод на САС. Съгласно разрешенията, приети в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не се определя служебно в производството по чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В цитираното ТР на ОСГКТК е прието, че непосочването на правния въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В изложението последните не са и мотивирани, чрез очертаване на противоречие между разрешения на въззивния съд и тълкувателни мотиви в практиката, на която се позовава страната. В случая не е обоснован и довода в изложението, че част от неимуществените вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, поради липсата на мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Въззивният съд, както се посочи по – горе е разграничил неимуществените вреди, които подлежат на репариране като доказани и неимуществените вреди, за които липсват доказателства да са в пряка причинна връзка с обвинението.
Ето защо следва да се приеме, че с тази част от приложението не са мотивирани предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По другите основания, поддържани като предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в приложението е изложено следното:
„Материално – правният въпрос е свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ.”.
Въпросът е поддържан неправилно на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като част от цитираната практика е по чл. 291 ГПК – решение по гр. дело № 5386/2013 г. и решение по гр. дело № 4907/2013 г. на състави на ІV г.о. на ВКС. Само едно от изброените решения, по гр. дело № 168/2011 г. на САС е относимо към практиката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Касаторът е изложил следните доводи:
„Налице е противоречие в съдебната практика на отделните съдилища в страната, защото има различия в тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, което е довело в практиката до различно решаване на еднородни случаи.”.
Жалбоподателят не е формулирал въпрос, произтичащ от приети от въззивния съд конкретни правни разрешения, съответно не е аргументирал отклонение на въззивния съд от изводите в казуалната съдебна практика. Страната не е съобразила разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС относно задълженията на касатора за въвеждане и обосноваване на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, като в настоящето приложение не е обосновала общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Следва да се има предвид, че липсва обосновка на твърдението за противоречие между разрешенията на въззивния съд и разрешенията в цитираните актове, които не са обсъдени в приложението. Касаторът не е съобразил, че изброяването на обстоятелствата, които са от правно значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, както в ППВС № 4/23.12.1968 г., така и в ТР на ОСГК на ВКС № 3/22.04.2005 г. по т. дело № 3/2004 г., а също така и в практиката, формирана по реда на чл. 291 ГПК, на която се е позовал е примерно, а не изчерпателно, като кръгът на релевантните обстоятелства се определя за всяко дело в зависимост от конкретните особености на случая, както и от доказване на фактите, относими към накърняването на засегнатите блага на ищеца. От друга страна касаторът не е съобразил, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице, когато противоречивата съдебна практика е уеднаквена чрез постановяване на тълкувателно решение или решение по чл. 291 ГПК и обжалваното въззивно решение е в съответствие с уеднаквената вече практика, както е и в конкретния случай. В този смисъл жалбоподателят не е съобразил разрешенията в т. 3 от цитираното ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Ето защо следва да се приеме, че и с тази част от приложението не са мотивирани предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2139 от 14.11.2016 г. по гр. дело № 3430/2016 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 7 състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: