О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
София, 16.04. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 7203 по описа за 2014 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. М. Г., чрез адв. К. Г. А., срещу въззивно решение № 3026/15.07.2014 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по гр.д. № 207/2014 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Районен съд – Сандански, с което е прогласен за нищожен договор по нот. акт № 44/2009 г. на нотариус Св. П. с район на действие РС С., с който К. Д. П., действащ чрез пълномощника Р. К. П., е продал на С. М. Г. собствения си придобит по наследство и доброволна делба недвижим имот – дворно място, ведно с построената в същото двуетажна масивна жилищна сграда с Р. от 180 кв.м. с мазе и таван, общо за сумата 10 000 лв., на осн. чл. 40 ЗЗД.
В изложението към касационната жалба касаторът се обосновава с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК при разрешаване на следните правни въпроси: кога представителят действа в разрез с интересите на представлявания и кога следва да се приеме, че представителят е излязъл извън пределите на предоставените му от упълномощителната сделка правомощия; как следва да бъдат определяни рамките на предоставената на пълномощника представителна власт – в аспекта на конкретно извършено разпореждане, или съобразно изявената воля на упълномощителите в упълномощителната сделка; кога представителят, при сговаряне с лицето, с което договаря, действа във вреда на представлявания
Въпросите, свързани с обема на представителната власт, в какви рамки се определя тя, кога представителят е излязъл извън рамките на тази представителна власт, са ирелевантни за постановения резултат, защото съдът е установил, че ответникът Р. П. е разполагал с представителна власт да продаде процесния имот, както и, че в рамките на същата е подал, от името и за сметка на ищеца К. П., вещта на втория ответник С. Г.. Съдът е приел обаче, че този договор е сключен във вреда на упълномощителя, както и, че съществува сговор между пълномощника и третото лице за увреждане на представлявания.
В този смисъл не е налице и противоречие между извода на въззивния съд за осъществен фактически състав на чл. 40 ЗЗД и възприетото в приложените от касатора съдебни актове – решение № 361/16.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1077/2010 г. на ІV г.о., решение № 841/19.01.2010 г. на ВКС по гр.д. № 3530/2008 г. на ІІ г.о.
Следва да бъде изяснено, че трайната съдебна практика по приложението на чл. 40 ЗЗД приема, че предоставената с пълномощното свобода на договаряне не следва да се тълкува като възможност представляваният да бъде ощетен, а като такава за гъвкаво и в негова полза преценяване на пазарната ситуация; ако пълномощникът злоупотреби с мандата и се сговори с купувача във вреда на представлявания, така сключеният договор би бил недействителен по отношение на представлявания.
В цитираното по-горе решение № 841/19.01.2010 г. на ВКС по гр.д. № 3530/2008 г. на ІІ г.о. изрично е изяснено, че ако представителят е действал в рамките на представителната власт, макар и не в интерес на представлявания, правата на приобретателя се запазват, стига последният да е бил добросъвестен. В случая съдът е приел, че купувачът Г. е знаел и се е възползвал от конкретната икономическа ситуация, знаейки, че по този начин се уврежда представлявания.
Въпросът, кога представителят действа в разрез с интересите на представлявания, е принципно значим, но не е невъзможно да се изброят всички възможни проявни форми на подобна злоупотреба, както е сторил и законодателят. По настоящия казус е от значение дали уговарянето на многократно по-ниска цена от действителната съставлява подобно, увреждащо интересите на представлявания, действие.
В обжалваното решение е установено, че Р. П., като пълномощник на К. П., е продал негов недвижим имот на С. Г. на стойност повече от 4 пъти под действителната пазарна стойност. В съответствие с трайно установената съдебна практика, включително и в представеното от касатора решение № 361/16.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1077/2010 г. на ІV г.о, въззивният съд е приел, че увреждането интереса на представлявания по см. на чл. 40 ЗЗД може да се прояви и при сключване на договор при неизгодни условия съобразно конкретната икономическа обстановка.
Поставените правни въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие и с представеното решение № 859/2009 г. по гр.д. № 2069/2008 г., постановено по отменения ГПК от ВКС, ІV г.о. В него също е изяснено, че за осъществяване на фактическия състав по чл. 40 ЗЗД следва да е налице и субективният елемент – наличието на знание за увреждане у представителя и третото лице. Въззивният съд в обжалваното решение не е постановил нещо различно. Ако страната не е съгласно със заключението, то само по себе си, това не е основание за допускане на касационно обжалване. Във връзка с този извод на въззивната инстанция няма и повдигнатите правни въпроси.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 3026/15.07.2014 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по гр.д. № 207/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: