О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№512
С., 21.12.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 515 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Н. М. Г. против определение № 407 от 3.09.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 779/2010 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 312 от 19.05.2010 г. по гр.д. № 422/2010 г. на Б. районен съд за прекратяване производството по делото на основание чл.299, ал.2 ГПК.
Ответникът по частната жалба С. Т. В. оспорва същата, а В. Т. Д., П. Б. Д. и М. Ц. Т. не са изразили становище.
Съдът е сезиран с предявен от Н. М. Г. против С. Т. В., В. Т. Д., П. Б. Д. и М. Ц. Т. установителен иск за собственост на ? ид.ч. от първия етаж на сграда в[населено място], основан на твърденията, че собствеността е придобита чрез давностно владение в периода 1987-2005 г. по време на брака на ищеца със С. В., впоследствие прекратен с развод. Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, поради наличие на сила на пресъдено нещо по решение № 12 от 4.03.2008 г. по гр.д. № 591/2007 г., с което е отхвърлен предявен от Н. М. Г. против С. Т. В. иск за делба на същия имот. Въззивният съд е потвърдил определението, излагайки мотиви, че спорът за собственост е бил решен със сила на пресъдено нещо с решението, с което е отхвърлен иска за делба, поради което предявения против С. В. установителен иск за собственост на същото придобивно основание е процесуално недопустим. Против останалите ответници липсва правен интерес от предявяване на установителения иск, доколкото ищецът не твърди, че същите му оспорват правото на собственост, което да породи нужда от защита.
Жалбоподателят се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение.
Счита, че изводите на съда противоречат на т.18 от Тълкувателно решение № 1/2001 г., според която мотивите не са част от решението и със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитива, визиращ констатацията на съда относно спорното право, както и на посочените решения, постановени от тричленни състави на ВКС по реда на ГПК от 1952 г. /отм./. Настоящият съдебен състав не констатира противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС, нито пък с някое от сочените решения. Софийски окръжен съд е обосновал извода си за наличие на сила на пресъдено нещо, преценявайки субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо на решението, с което е отхвърлен иска за делба /която съгласно нормата на чл.282, ал.1 ГПК /отм./ обхваща липсата на съсобственост на предявеното основание – давностно владение/ и предмета на предявения установителен иск за собственост на идеална част въз основа на давностно владение. Мотивите към делбеното решение са съобразени само с оглед установяване основанието, на което се е твърдяло наличие на съсобственост, но не и относно правнорелеватните факти или преюдициални правоотношения, а съответно не е налице противоречие по въпроса ползват ли се мотивите със сила на пресъдено нещо и съставляват ли основание за прекратяване при условията на чл.299, ал.1 ГПК.
Въззивното определение изцяло съответства на решение № 384/13.05.2009 г. по гр.д. № 1050/2008 г., ВКС, ІІІ г.о., според което обективните предели на силата на пресъдено нещо обхваща спорното материално право, въведено чрез иска, доколкото в случая спорното материално право и по иска за делба и по иска за собственост е наличието на съсобственост въз основа на едни и същи фактически твърдения и в двете искови молби.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е само формално посочено от жалбоподателя без формулиран правен въпрос, относим към изводите на съда и обоснован с непълнота или противоречие в правната уредба или липса на съдебна практика.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното определение на Софийски окръжен съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 407 от 3.09.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 779/2010 г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: