2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
София, 29.07.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 3887 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение от 19.03.2013 г. по ч.гр.д. № 83/2013 г. на Монтански окръжен съд е потвърдено разпореждане от 27.12.2012 г на районен съд [населено място] за връщане на въззивна жалба вх. № 14021 от 21.12.2012 г. против решение № 391 от 04.12.2012 г. по гр.д. № 883/2012 г. на Ломски районен съд.
Срещу определението на Монтански окръжен съд е постъпила частна жалба вх. № А 392 от 03.04.2013 г., подадена от С. З. А. от [населено място]. Поддържа се, че касационно обжалване на определението на въззивният съд следва да бъде допуснато по въпросите (след уточнението им съобразно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1 от 2009 г. ОСГТК): следва ли актът, с който се определя дата за обявяване на решението, от която тече срокът за обжалването му, да бъде връчен на страната и следва ли съдът да прогласи нищожност на решението при несъобразени от първоинстанционния съд доказателства за закрила при уволнение поради трудоустрояване.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Обстоятелствата по делото са следните:
С определение, постановено в съдебно заседание, проведено на 20.11.2012 г. с участие на ищеца С. З. А. и процесуалният му представител адвокат К. И., Ломски районен съд е определил денят в който ще произнесе решението си по гр.д. № 883/2012 г. – датата 04.12.2012 година. Решение № 391 по съществото на гражданскоправния спор е било обявено на 04.12.2012 г. В диспозитива на решението, съдът е обявил, че постановеният съдебен акт подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 04.12.2012 г. Препис от решението е връчен на страната С. З. А. на 10.12.2010 година и в определения двуседмичен срок до 18.12.2012 г. не е била подадена въззивна жалба. Решението е било обжалвано от С. З. А. с въззивна жалба вх. № 14021 от 21.12.2010 г. С разпореждане от 27.12.2012 година на съдия при Ломски районен съд, въззивната жалба е върната на основание чл. 262, ал.2, т.1 ГПК като просрочена.
С определение № от 19.03.2013 г. по ч.гр.д. № 83/2013 г., Монтански окръжен съд е потвърдил първоинстанционното определение за връщане на въззивната жалба. Въззивният съд е приел, че въззивната жалба е подадена след изтичане на двуседмичния срок по чл. 259, ал.1 ГПК, който съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК е започнал да тече от датата на постановяване на решението.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд. Определението е съобразено с установената практика по приложението на чл. 315 ГПК (ТР № 12 от 11.03.2013 г. ОСГК ВКС), съгласно която в производството по гл. ХХV ГПК, което е особено исково производство, в специална правна норма е определен моментът, от който започва да тече срока за въззивно и касационно обжалване – датата, на която съдът е посочил, че ще обяви решението си.
Повдигнатият от касационния жалбоподател въпрос следва ли актът, с който се определя дата за обявяване на решението, от която тече срокът за обжалването му, да бъде връчен на страната, не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. В изпълнение на чл. 7, ал. 2 ГПК на страните се връчват само преписи от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. Решението, с което страните се уведомяват, че съдебният акт е изготвен и получават препис от него има само информативен характер, но не променя началния срок за подаване на жалба. Законът предоставя на страните възможност да знаят на коя дата могат да научат за резултата по съдебни спор и съдържанието на съдебното решение при проявена инициатива да извършат справка в регистъра на съдебните решения към съответния съд, който е публичен. Препис от съдебният протокол, с който е удостоверено, че съдът в изпълнение на чл. 315, ал.2 ГПК е посочил деня, в който ще обяви решението си не се връчва на страната служебно, а само по нейно искане, каквото няма данни да е заявено по делото.
Въпросът следва ли съдът да прогласи нищожност на решението при несъобразени от първоинстанционния съд доказателства за закрила при уволнение, не е обуславящ изхода на процесуалния спор, предмет на настоящето производство. Въззивният съд се произнася по валидността на първоинстанционното решение, когато е сезиран с редовна въззивна жалба, подадена в законоустановения срок, предвид което повдигнатият от касатора въпрос няма отношение към предмета на частното производство относно процесуалните въпроси по приложението на чл. 262, ал.2, т.1 ГПК вр. с чл. 259, ал.1 ГПК вр. с чл. 315, ал.2 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 19.03.2013 г. по ч.гр.д. № 83/2013 г. на Монтански окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: