3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
Гр.С., 04,07,2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Д. П.
Т. К.
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 1100 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /л./, [населено място] срещу решение № 337/19.04.2010г., постановено по гр.д.№ 826/2007г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решението от 04.12.2006г. по гр.д.№ 502/2002г. на Софийския градски съд и са отхвърлени исковете на касатора против В. Б. К., предявени на основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумите от 46200 лв. и от 500 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът В. К., [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за управление, като ответникът – управител на дружеството е поел задължение от негово име по друг договор към трето лице за осигуряване на оборотен капитал. Този договор е обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение и на ищеца са присъдени платените суми по същия. Решаващият състав е изложил съображения, че е налице идентичност между търсената сума по договора с третото лице, за която ищецът разполага с изпълнителен титул, и претендираната в настоящото производство вреда, причинена на дружеството.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че липсват основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Заявлението на касатора в изложението не може да се квалифицира като конкретен правен въпрос от по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите за платени суми по договорите на дружеството, както и за присъдените със съдебното решение – “отчитането им постановяване на решението”, представляват наведени оплаквания и по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът не сочи, че са допуснати конкретни нарушения на материалния закон. Така заявените въпроси почиват изцяло на разбирането му, че съдът следва да възприеме неговите твърдения по исковете, т.е. въведено е основанието за отмяна на решението поради необоснованост. Неправилността на обжалваното решение не е основание по чл.280, ал.1 ГПК с оглед на законодателното разрешение за функциите на ВКС като инстанция за проверка по приложението на правото, а не на фактите по конкретния спор.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 337/19.04.2010г., постановено по гр.д.№ 826/2007г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: