2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 3825/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
София, 29.09.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 3825/2014 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд, ІІ-Б въззивен състав, постановено на 31.01.2014 год. по в.гр.дело № 10607/2013 год., с което е потвърдено решението от 27.05.2013 год. по гр.дело № 47642/2010 год. по описа на Софийския районен съд, първо гражданско отделение за отхвърляне предявения иск от П. С. П., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.6, ап.25, А. С. Д. с ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк][жилищен адрес] Й. С. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.4, ап.10 и Д. С. П., с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [улица], всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4, адвокат П. Б. против М. на Република България, с адрес [населено място], [улица], за приемане за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на следните недвижими имоти: поземлен имот с площ от 2224 кв.м., находящ се в [населено място], район „С.”, представляващ имот с пл.сн.№ 1042 от кв.1 по плана на [населено място], местност „И.-Изток”, при граници на имота: ПИ с пл.сн.№ 1043, необозначени площи от кв.1, УПИ ІV-база на МС, ГД ОДЦ и С, който поземлен имот е идентичен с имот № 7101182 от кадастралния лист № 71 от действащия кадастрален план, изработен през 2003 год., при граници: жп линия, УПИ ІV-база на МС, ГД ОДЦ и С, ПИ № 7101183, както и за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху недвижимия имот на основание чл.108 ЗС.
Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите П. С. П., А. С. Д., Й. С. С. и Д. С. П., представлявани от адвокат П. М. Б., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК тъй като въпросът за приемане един спорен имот за неподлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ при недоказан статут на същия като публична държавна собственост само на основание А. е относим към предмета на делото, както и произнасянето е обусловило правните изводи в решението, което противоречи на материалния закон.
Ответникът по касация М. на Република България не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведеното основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че от събраните доказателства, вкл. А. № 0004 от 07.07.1998 год., е установено по категоричен начин, че процесният имот е публична държавна собственост, отреден със заповед № 36 от 27.08.1981 год., като и понастоящем се ползва за нуждите на МО, попада в хипотезата на чл.2, ал.2, т.4 З. и собствеността върху него не подлежи на възстановяване съгласно чл.7, ал.4 З. като е без значение дали е проведена процедура по отчуждаване и дали е застроен с трайни постройки.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както е поставен въпросът по допустимост касае съществото на спора и е относим към неправилност на въззивното решение – основание по чл.281, т.3 ГПК
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Б въззивен състав, постановено на 31.01.2014 год. по в.гр.дело № 10607/2013 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ