О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
гр. София,19.11. 2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№1524 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Уникредит Лизинг” ЕАД, [населено място], срещу решение №121 от 27.03.2018г. по гр.д. №725/2017г. на Софийски окръжен съд, ГО. С него е потвърдено решение №202/05.10.2017г., постановено по гр.д.№147/2017г. на Костинбродския районен съд, с което са отхвърлени предявените от „Уникредит Лизинг” ЕАД, [населено място], срещу В. В. В. искове с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, вр. чл.76 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца за сумата 10225,88 евро, ведно със законната лихва от подаването на заявлението по ч.гр.д.№961/2016г. на Видински районен съд на 27.04.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като погасени по давност.
В касационната жалба се сочи, че решението е постановено при съществено нарушение на материалния закон, като същото е необосновано и неправилно. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че приложимият давностен срок по отношение вземането на кредитора – лизингодател по договор за финансов лизинг е тригодишен, а не общият давностен срок по чл.110 от ЗЗД.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.2 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът е постановил очевидно неправилно решение, приемайки, че месечните вноски по договора за лизинг са периодични плащания и вземанията по такъв договор се погасяват с кратката тригодишна давност. Излага доводи, че по договора за финансов лизинг е налице неделимо плащане, като договореното изплащане на лизинговата цена на вноски не превръща договора за лизинг в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по същия този договор. Счита, че допуснатото от въззивния съд противоречие с материалния закон обуславя очевидната неправилност на постановеното от него решение.
Ответникът В. В. В. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Подробни съображения излага в писмен отговор на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че между ищеца и „Валдес 96“ ЕООД е възникнало облигационнно правоотношение по договор за финансов лизинг, в изпълнение на който ищецът е придобил от трето лице и предоставил на лизингополучателя товарен автомобил, посочен в приложение към договора, а последният се е задължил да заплаща лизингова цена, дължима на месечни вноски за ползването на автомобила съгласно погасителен план. Установил е, че ответникът В. В. В. се е задължил солидарно с лизингополучателя за заплащането на лизинговите вноски по договора. Приел е за безспорно, че нито от лизингополучателя, нито от солидарния длъжник са постъпили плащания за претендираните от ищеца 10 броя погасителни вноски по сключения договор за лизинг, с настъпил падеж в периода от 10.04.2011г. до 10.01.2012г. Посочил е, че тъй като към договора за лизинг се прилагат съответно правилата на договора за наем, то задълженията за заплащане на лизингови вноски по договор за финансов лизинг имат периодичен характер и се погасяват с предвидената в чл.111 б.“в“ от ЗЗД кратка тригодишна давност. Установил е, че в случая дължимите според ищеца лизингови вноски са за периода 10.04.2011г.- 10.01.2012г., но искът е предявен на 27.04.2016г. след изтичането на тригодишния давностен срок по отношение на всички лизингови вноски за посочения период. Поради това е приел, че направеното в производството възражение за погасяване по давност на вземането за лизингови вноски е основателно.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
Не е налице основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК за допускане на обжалването поради твърдяната в изложението очевидна неправилност на въззивния акт. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 от ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 от ГПК.
Настоящият състав на ВКС счита, че доводите, с които касаторът обосновава „очевидната неправилност“ на въззивното решение, не са свързани с наличието на такива особено тежки пороци. Очевидната неправилност според касатора се изразява в неправилно приложение на разпоредбата на чл.110 от ЗЗД. Това съставлява оплакване за неправилност по чл.281, т.3 от ГПК – нарушение на материалния закон. Основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК не е тъждествено на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и неговото приложно поле следва да бъде ясно обосновано.
Наред с това следва да се отбележи, че изводът на съда относно приложимия срок на погасителната давност по отношение на вземанията за месечни вноски по договор за финансов лизинг е в съответствие с формираната постоянна практика на ВКС. С постановените по реда на чл.290 от ГПК решение №16/ 09.05.2017г. по гр.дело №50185/2016г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 65/23.05.2017г. по т. дело № 904/2016г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 77/13.07.2017г. по т. д. № 84/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., е прието, че плащанията на лизингови вноски по договор за финансов лизинг имат характер на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, поради което за вземанията на лизингодателя за тези вноски е приложим предвиденият в тази разпоредба тригодишен давностен срок. Съдебните състави на ВКС са установили разликите между финансовия и оперативния лизинг и са приели, че разпоредбата на чл. 345 ал.1 от ТЗ, препращаща към основното задължение на наемателя за заплащане на наемната цена /чл. 232, ал. 2 от ЗЗД/, е приложима и при двата вида договори за лизинг. В посочените решения на ВКС е направен извод, че спецификите на договора за финансов лизинг, с който се осъществява и инвестиционно кредитиране на лизингополучателя, не променят характера на основното задължение на лизингополучателя за плащане на лизингови вноски като периодично плащане с падеж, който настъпва през предварително определени интервали от време, при предварително определен размер на плащанията. Решението на Софийски окръжен съд е изцяло съобразено с практиката на ВКС.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №121 от 27.03.2018г. по гр.д. №725/2017г. на Софийски окръжен съд, ГО.
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул.“Гюешево“ №14, да заплати на В. В. В., [ЕГН], сумата от 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ направени в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.