О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
София, 01.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 2069 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от Мюсюлманско изповедание, представлявано от главния мюфтия д-р М. А. Х. и процесуален представител адв.К. Р. срещу определение № 102/24.01.2013 г. по ч.гр.д.№18/2013 г. на Разградския окръжен съд.
По допускането на касационно обжалване на определението на въззивния съд, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в предвидения от закона срок и е процесуално допустима .
С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 1458/13.12.2012 г. на районен съд-гр.К., с което е върната частната жалба на Мюсюлманско изповедание срещу определение от 10.01.2004 г. по гр.д.№523/2002 г. на районен съд-гр.К. за прекратяване на производството по делото.Въз основа на запазените след унищожаването му , поради изтичане срока на съхранение, протокол от съдебно заседание от 21.10.2003 г. и определения от 03.12.2003 г. и 10.01.2004 г.,както и отбелязванията по последното, въззивният съд е приел,че ищец по делото е бил Мюсюлманско настоятелство-с.Б. .Исковата молба на ищеца е била оставена без движение за отстраняване на нередовности и върната, поради неотстраняването им, а с определение №7/ 10.01.2004 г. производството по делото е било прекратено.Същото е съобщено на страните , не е обжалвано и е влязло в сила на 27.01.2004 г., за което е направено отбелязване. Въззивният съд е констатирал при направена служебна проверка в регистрите предадени от общините, които съхранява, че е издадено удостоверение № 11/22.01.1998 г. на кмета на [община] за регистрация на ръководство на Мюсюлманско настоятелство-с.Б. по ЗИ /отм./,както и че след 02.01.2003 г. няма нова регистрация. Приел е ,че Мюсюлманско настоятелство-с.Б. не е загубило своята правосубектност , като се е позовал и на решение № 141/21.07.2010 г. по гр.д.№345/2009 г., ІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.Поради това е счел, че обявлението с което му е съобщено определението за прекратяване е връчено на надлежна страна в процеса и като необжалвано е влязло в сила. В заключение е стигнал до извода,че разпореждането за връщане на подадената девет години по-късно частна жалба от Мюсюлманско изповедание като просрочена е правилно.
К. жалбоподател прави оплакване,че въззивният съд е нарушил материалния закон, като е приел, че регистрираните по отменения Закон за изповеданията /ЗИ отм./местни поделения на вероизповедания , които не са пререгистрирани по действащия Закон за вероизповеданията/ЗВ/, не са загубили своя статут на юридически лица. Изразява становище, че когато местно мюсюлманско настоятелство не е пререгистрирано по реда на пар.2 ал.4 ПЗР ЗВ, то преустановява съществуването си и негов правоприемник е самото вероизповедание.По тази причина счита, че надлежна страна в процеса е била Мюсюлманско изповедание, на което не е връчвано съобщение, респективно срокът за обжалване на прекратителното определение на първоинстанционния съд не е започнал да тече.Поддържа становище,че са налице касационни основания по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК поставя следните въпроси:
-съставлява ли задължителна практика на ВКС отделното, т.е. единствено решение на състав на ВКС;
-съставлява ли задължителна практика на ВКС решение на този съд, което няма за спорен предмет такъв, аналогичен на спорен предмет по дело на по-нисък по степен съд, а конкретното правоотношение, посочено в решението на ВКС представлява само обсъждането на преюдициално правоотношение при формиране на правните изводи на ВКС по спорния предмет;
-местно поделение на изповедание, което е имало регистрация в съответния общински съвет по реда на чл.16 вр.чл.6 от Закона за изповеданията /отм/ /ЗИ/,запазва ли своята правосубектност, ако не бъде пререгистрирано в окръжния съд по седалището му по реда на пар.2 ал.4 ПЗР на Закона за вероизповеданията /ЗВ/ .
ВКС намира, че не са налице предпоставките да бъде допуснато касационно обжалване на определението, предмет на частната касационна жалба . Задължение на касационния жалбоподател е да обоснове интереса от него, формулирайки материалноправен или процесуалноправен въпрос.Според разясненията, дадени с ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. ОСГТК- т.1 , той трябва да е включен в предмета на спора , да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.Формулирането му е общо основание за допустимост на касационното обжалване. Проявлението на поставения въпрос следва да бъде обосновано в изчерпателно изброените хипотези по чл.280 ал.1 ГПК, представляващи допълнителни основания за допустимост –да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван е противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.Посочените общи и допълнителни основания са обуславящи за преценката дали следва да се допусне касационно обжалване. По първите два поставени въпроса въззивният съд не е изразявал становище.По третия въпрос жалбоподателят е изразил субективното си виждане за тълкуването на § 2, ал. 1 и ал. 4 ПЗР на ЗВ, както и на чл. 19 и чл.20 от същия закон. Не е изложил убедителна аргументация защо счита създадената с цитираното решение съдебна практика за неправилна или защо трябва да бъде преодоляна в поддържаната от него насока. Неспазването на изискването за точно и мотивирано изложение на общите и допълнителни касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК има за последица недопускане касационен контрол на обжалвания съдебен акт, тъй като ВКС не може да ги извежда служебно,според разясненията дадени с цитираното ТР.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 102/24.01.2013 г. по ч.гр.д.№18/2013 г. на Разградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: