О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
София, 12.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №659/2019 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№14538/27.12.2018 г., подадена от Й. А. – прокурор в Окръжна прокуратура – Плевен, представляващ ответника по исковата молба Прокуратура на Република България против въззивно решение №469/29.11.2018 г. по гр.д.№675/2018 г. по описа на Плевенския окръжен съд, II въззивен граждански състав, в частта, с която е потвърдено решение №188/14.8.2018 г., по гр.д.№410/2018 г. по описа на Районен съд – Червен бряг, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. П. Н. от [населено място], [община] б., о. П., сумата 10000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие привличането му като обвиняем и подсъдим по незаконно повдигнато и поддържано обвинение, за извършено престъпление по чл.354в, ал.1 НК, за периода от 28.8.2012 г. до 27.11.2015 г.
При постановяване на решението въззивната инстанция е приела, че „Окръжният съд намира крайните изводи на ЧРС за правилни, досежно обстоятелството, че са установени по делото претърпени от ищца неимуществени вреди в резултат на повдигнатото му обвинение.
Въззивната инстанция счита, че искът с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е основателен по съществото си, като възприема доводите на РС относно наличието на претърпени неимуществени вреди от ищеца, в резултат на самия факт на повдигнатото обвинение спрямо него, както и взетата по отношение на него мярка за неотклонение „Подписка“.
Окръжният съд възприема виждането, застъпено и в практиката на ВКС на РБ, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен, за да се приеме, че обвиняемият е претърпял вреди, засегнали неговата чест и достойнство, като до това заключение се стига посредством логическия извод, основан на опитните правила и по-конкретно на тези на житейския опит, дори и без ангажирането на гласни и писмени доказателства за това.
Окръжният съд намира, че подадената въззивна жалба е основателна досежно определения размер на присъденото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, като размерът на това обезщетение от 20000 лв. е завишен и не отговаря на изискването за справедливост, съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Така определеният размер на обезщетение не съответства на конкретните обстоятелства по делото. На ищеца М. Н. му е повдигнато обвинение по чл.354в ал.1 от НК, съгласно която разпоредба, „който засява или отглежда растения от опиев мак и кокаинов храст или растения от рода на конопа в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила се наказва са лишаване от свобода от две до пет години и глоба от 5000 лв. до 10000 лв.“. Наказателното производство, както досъдебно, така и съдебно такова е продължило за период от около три години и три месеца, като е завършило с постановяване на оправдателна присъда срещу М. П. Н..
В случая, следва да бъдат отчетени обстоятелствата във връзка със степента на обществена опасност на самото деяние, продължителността на наказателното производство – повече от три години, както и взетата спрямо обвиняемия марка за неотклонение „Подписка“, която е най-леката такава. Следва да бъдат взети предвид и конкретно установените по делото негативни преживявания от ищеца, в резултат на повдигнатото му обвинение – засягане на честта и достойнството му, преживения стрес, притеснение и напрежение, както и промяна в отношенията между ищеца и неговите близки, вкл. и в неговото семейство.
Действително, видно от представеното решение, като копие, на ЧРС, постановено по гр. дело № 492/2016 г., ищецът се е развел със съпругата си Р. Л. , след приключване на наказателното производство. Разводът е финализиран със споразумение по чл.51 ал.1 от СК, но въпреки това, съдът намира, че е налице причинно-следствена връзка между продължилото над три години наказателно производство и влошените отношения в семейството на ищеца.
Относно представеното писмено доказателство за наличието на алергия с неизяснен произход на ищеца, съдът намира, че не се касае за значителен здравословен проблем, тъй като видно от представената епикриза ищецът е бил на лечение само три дни, през които е отшумяла алергичната реакция, като не са представени други медицински документи в тази насока.
След съвкупната преценка на изложените по-горе обстоятелства и събраните по делото доказателства, Окръжният съд намира, че обосновано и отговарящо на критерия „справедливост“, заложен в чл.52 от ЗЗД, следва да се присъди обезщетение в размер на 10000 лв., което би компенсирало в необходимата степен причинените на ищеца неимуществени вреди, в резултат на повдигнатото му незаконно обвинение.
С оглед изложеното, обжалваното решение на ЧРС следва да бъде отменено в частта му, в която предявеният иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е уважен за разликата от 10000 лв. до 20000 лв. обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, вследствие на привличането му като обвиняем и повдигането на обвинение за извършване на престъпление по чл.354в ал.1 от НК, като лицето е оправдано по това обвинение с влязла в сила присъда на РС – Ловеч, като по съществото на правния спор следва да бъде отхвърлен предявения иск за разликата от 10000 лв. до 20000 лв. претендирано обезщетение, като неоснователен и недоказан.“
В изложението на касационния жалбоподател – Прокуратура на Република България сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК относно размера на обезщетението с оглед изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД. Сочи се съдебна практика. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация М. П. Н. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и изложението към нея намира следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че размера на неимуществените вреди се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложението се цели допускане на въззивното решение в обжалваната част относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №469/29.11.2018 г. по гр.д.№675/2018 г. по описа на Плевенския окръжен съд, II въззивен граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: