2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 513
гр. София,17.04.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1367 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. Н. срещу решение № VІ-84/23.07.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 1254/2012 г. на Бургаския окръжен съд (БОС). С него е отменено решение № 73/17.04.2012 г. по гр. дело № 46/2012 г. на Карнобатския районен съд и са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу [община] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и подробни доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответната [община] в отговора на касационната жалба излага становище и подробни доводи, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 от ГПК се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания по чл. 281 от ГПК.
Съгласно т. 1 от тълкувателно решение (TP) № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. К. е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното въззивно решение.
В случая, в писменото изложение на жалбоподателката по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение и който да е обусловил изхода на спора по делото. Във връзка със становището си за наличие на общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК и на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, от страна на жалбоподателката е посочено следното: 1) че „порочността на обжалваното решение” се състои в това, че въззивният съд не се съобразил с установените и доказани факти по делото; не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, което се отразило на постановеното решение; 2) че въззивният съд се произнесъл по въпрос, който не е бил оспорван от жалбоподателката, а именно – правото на работодателя да уволнява служители, без да се произнесе по спора по същество; не е обсъдил и анализирал законността на заповедта за уволнение, обстоятелствата при издаването й и съпътстващите я документи; 3) че постановеното решение „е в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради неправилно прилагане на закона и неправилно тълкуване на фактите”, тъй като в заповедта за уволнение по никакъв начин не е посочено на какви точно изисквания не отговаря жалбоподателката, по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ, и тъй като „липсата на уточнение по този въпрос прави заповедта за уволнение незаконна, но при анализа си БОС не е достигнал до този извод”; 4) че въззивният съд не се съобразил със събраните по делото доказателства, „с което е допуснато процесуално нарушение по обсъждане и тълкуване на доказателствените материали”; съдът игнорирал част от събраните по делото доказателства и изопачил други; като това „от субективна страна е равнозначно на необоснованост на решението, а от обективна страна е равнозначно на съществено процесуално нарушение, което само по себе си представлява основание за отмяна на акта”. В заключение, в изложението на жалбоподателката се излага становище, че „описаните по-горе процесуалноправни основания”, въз основа на които е подадена касационната жалба, където подробно е аргументирана „всяка една от точките поотделно”, представляват „предпоставка за допускане на касационно обжалване”; както и че „произнасянето на ВКС по посочените в касационната жалба точки е от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона за всички граждани на Р България, което би допринесло за уеднаквяване на практиката при прилагане на закона, както и за развитието на правото”.
Предвид цитираните по-горе, задължителни за съда указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, така депозираното по делото писмено изложение на жалбоподателката по никакъв начин не съдържа извеждане и формулировка на общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Преповторените в изложението, наведени и с касационната жалба, касационни основания (основания за касационно обжалване) по чл. 281, т. 3 от ГПК за неправилност на въззивното решение, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, не са и не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. Те биха подлежали на разглеждане по реда на чл. 290 от ГПК от касационната съдебна инстанция, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на общо основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Също съгласно т. 1 и мотивите към нея от TP № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационното обжалване на атакуваното въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките за това.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № VІ-84/23.07.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 1254/2012 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.