5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
гр. София, 21.06.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1145/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. Д. срещу решение № 154/ 27.11.2018г., постановено по гр.д. 520/2018г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 886/ 18.05.2018г., постановено по гр.д. № 2509/2017г. на Варненски окръжен съд, осъждащо касаторката да плати на „СК- 2008“ ООД сумата от 55070лв., заедно със законната лихва от 27.11.2017г. до окончателното плащане, дължима на отпаднало основание вследствие на развален договор за правна помощ.
В касационната жалба са изложени доводи, че ищецът по делото не е бил надлежно представляван, исковата молба е нередовна, между страните по делото не е бил сключен договор за правна помощ и ищецът не е плащал процесната сума, а въззивният съд недопустимо и неправилно е приел обратното.
В Изложението към жалбата касаторът е поискал допускане на касационно обжалване поради вероятна недопустимост, очевидна неправилност и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради противоречие с практиката на ВКС като е поставил множество процесуалноправни и материалноправни въпроси.
Относно вероятната недопустимост, касаторът излага твърдения, че ищцовото дружество е било представлявано от адвокат без представителна власт и съдът се е произнесъл свръхпетитум. Настоящият състав на ВКС намира това искане за неоснователно. Дружеството ищец „СК- 2008“ ООД е представлявано по делото от адв. М.Н., упълномощена от Ш. К., в качеството му на търговски пълномощник по чл.26 ТЗ, упълномощен с нотариално заверено пълномощно от управителя на дружеството К. Р. П. пред нотариус Б. В., при условието, че двамата управители К. П. и К. Л. могат да представляват дружеството заедно и поотделно. Упълномощаването на адв. Н. е в съгласие с т.р. 1/93г. на ОСГК, според което търговският пълномощник по чл.26 ТЗ, който не е юрист, може да организира съдебния процес като упълномощи адвокат да представлява дружеството. Освен това, касаторът ответник адв. Д., която сега отрича качеството търговски пълномощник на Ш. К., преди това, видно от приложеното търговско дело 3179/2011г. на В., е представлявала дружеството „СК 2008“ ООД по пълномощие от Ш. К.. Доколкото пред съда едновременно се отрича и се черпят права от представителната власт на Ш. К., то е налице недобросъвестно упражняване на права по чл.3 ГПК.
Не се установява обстоятелството, че въззивният съд се е произнесъл свръхпетитум. Нарушение на диспозитивното начало е налице, когато съдът е излязъл извън предмета на делото и извън обема на търсената защита (чл.6, ал.2 ГПК). В случая ищецът е поискал връщане на платената сума от 55070лв. по договор за правна защита и съдействие, по причина развалянето му заради неизпълнение, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане и въззивният съд е осъдил ответника по делото да плати на ищеца същата сума пари, заедно с лихвата за забава от датата на предявяване на иска поради развалянето на договора за правна защита и съдействие. Видно е, че въззивният съд не е излязъл извън предмета на делото и обема на търсената защита.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставените процесуалноправни въпроси са относно това дали съдът е следвало да се произнесе по възражението за липса на представителна власт на адвоката на ищеца и да допусне съдебно- почеркова експертиза за изследване подписа на търговския пълномощник Ш. К., както и длъжен ли е съдът да обсъди възражението, че ищецът не е извършил плащане по договора за правна помощ, може ли със свидетелски показания да се установява договор на стойност над 5000лв. и длъжен ли е съдът да преценява евентуалната заинтересованост на разпитаните свидетели.
Относно твърденията за вероятна недопустимост на решението (представителната власт на адв. Н. и качеството на търговски пълномощник на Ш. К.), съдът изложи мотиви по- горе за неоснователност на изразеното становище. Освен това, Ш. К. е бил разпитан по делото като свидетел и е потвърдил учредената представителна власт в полза на адв. Н., с което въпросът за представителната власт на адв. Н. не стои въобще. Съдът не е длъжен да открива производство по чл.193 ГПК при оспорване на пълномощното на адвоката по делото, нито да назначава съдебно- почеркова експертиза за това. Дискрецията на съда в този случай е пълна и от неговата преценка зависи дали да назначи почеркова експертиза за пълномощното. В случая това не е необходимо поради изложеното по- горе.
Относно твърдението за липса на мотиви по факта за плащане по договора за правна помощ се установява обратното. Отново е налице хипотезата на недобросъвестно упражняване на процесуални права, доколкото адв. Д. веднъж вече се е позовала на наличието на този договор и плащането по него, черпила е права от него, а сега, по настоящото дело и пред съда се отрича от извършените процесуални действия.
Освен това, за да достигне до решаващите изводи, че страните по делото са сключили договор за правна защита и съдействие за водене на дело срещу „Евросилекс“ ЕООД за плащане на 456984 евро, като ищецът е превел по банкова сметка на упълномощения адвокат сумата от 30465, 80 евро, но ответника адв. Д. е предявила само иск за 30000лв., но не и иск за остатъка до 456984 евро, поради което изявлението за разваляне за неизпълнената част от договора е основателно, откъдето ответникът по делото дължи връщане на съответната част от платеното на отпаднало основание, въззивният съд е изложил следните мотиви: ответникът по делото адв. Д. е представила по т.д. 3179/2011г. договор за правна защита и съдействие на „СК 2008“ООД, подписан от нея. За получените документи по същото дело, адв. Д. се е подписала като пълномощник на дружеството и е уведомила съда, че плащането на държавната такса е от преведената сума от името на представляваното от нея дружество. В потвърждение на това по настоящото дело е заявила, че е получила твръдените от ищеца банкови преводи, съответно получените суми е декларирала в НАП и за тях е платила данък и осигуровки. Освен това ответникът адв. Д. е издала фактура за получени от дружеството 91949,98лв. за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Тя е предала на дружеството и три документа, изхождащи от нея относно начина на водене на делата, цената на иска и дължимите държавни такси. Свидетелят В. И., който е бил другият пълномощник по търговското дело е дал показания, че сумата от 19000лв. е бил целият хонорар за воденето на делото срещу „Евросилекс“ и че неговият хонорар от 9500лв. бил преведен от ответника адв. Д. по банков път от суми, преведени и от съдружниците в представляваното дружество заради воденето на дело срещу „Евросилекс“. Освен това, по делото е бил представен и заверен превод на документи, установяващи, че адв. Д. е получила по сметката си в Банка Д. парични преводи от 15232, 90 евро, наредени от сметките на съдружниците в „СК 2008“ООД- К. П. и от дружество „К.“, където едноличен акционер е другият съдружник в „СК 2008“ООД К. Л. При тази фактическа обстановка, съдът е направил извод, че адв. Д. е дала писмено съгласие за договора за правна помощ чрез подписаните от нея договори за правна помощ, издадена фактура и подписването на изявления от името на дружеството, в качеството и на пълномощник. Установено е знанието и съгласието и относно плащането по договора за правна помощ да се извърши от съдружниците за сметка на дружеството, което се установява от изявлението и пред съда по търговското дело, издадената фактура, извършеното плащане на другия адвокат на „СК 2008“ООД и декларирането на банковия превод като възнаграждение и плащането на данъци и осигуровки пред НАП. Установено е от съда и частичното изпълнение по договора за поръчка- адв. Д. е предявила частичен иск за 30000лв., но не е предявила иск за остатъка от вземането срещу „Евросилекс“ ООД за сумата до 456984 евро. Оттук въззивният съд е заключил, че развалянето на договора е основателно и е осъдил ответницата да върне сумата от 55070лв., съответстваща на неизпълнената част от договора.
Поради наличието на многобройни писмени доказателства по делото, изхождащи от ответника по делото адв. Д. относно сключения договор за правна помощ и за извършеното плащане по него, както и за същественото частично неизпълнение, то въпросите за това дали със свидетелски показания се доказва договор на стойност над 5000лв. и дали съдът следва да прецени заинтересуваността на разпитаните свидетели, са въпроси без значение за изхода на делото, те не са обуславящи по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК (т.р.1/2010г. на ОСГТК).
Необуславящ е и поставения материалноправен въпрос дали се погасява по давност правото да се развали договор, защото такова възражение не е направено в срока за отговор на исковата молба и липсва произнасяне на въззивния съд. Ответницата е направила възражение за изтекла погасителна давност само за вземането по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Но в този случай съдът се е съобразил с трайната практика на ВКС, че в случаите на отпаднало основание, погасителната давност за вземането започва да тече от отпадането на основанието (в случая от развалянето), а не от плащането.
По въпроса за доказателствената тежест относно установяване на предпоставките по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, не е налице противоречие с практиката на ВКС, тъй като въззивният съд е възложил доказателствената тежест именно на ищеца за установяване на правопораждащите факти на правото на вземане.
Въпросът дали всяко плащане на суми е основание за връщането им, е неотносим, доколокто въззивният съд е направил друг извод, а именно, че ответницата не е изпълнила частично договора за правна помощ, но неизпълнението е съществено, поради което изявлението за разваляне за останалата неизпълнена част от договора е основателно и ответницата дължи връщане на част от платената сума, пропорционално на несвършената работа.
Относно въпроса за формата на договора за правна помощ, бяха изложени съображения по- горе, че въззивният съд се е произнесъл в съгласие с практиката на ВКС, предвид многобройните писмени доказателства, с които адв. Д. е изразила съгласието си да е пълномощник на дружеството (писмен договор за правна защита и съдействие, издадена фактура, писмено удостоверяване за качеството на пълномощник при получаване на документи). Налице е съгласуване на две насрещни писмени изявления (не е необходимо те да са изразени на един документ), поради което писмената форма за договора за правна защита и съдействие е спазена.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по твърдението за очевидна неправилност на решението, тъй като противно на становището, изразено от касатора, ВКС не открива в решението противоречие в мотивите относно спора между страните и очертания предмет на доказване, относно установените факти и обсъдените доказателства и относно установените факти и правната им квалификацията.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 154/ 27.11.2018г., постановено по гр.д. 520/2018г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: