5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№513
София, 29.09.2014 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3746 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд, постановено на 25.03.2014г. по в.гр.д.№68/2014г. , с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против Целодневна детска градина “С.”-гр.П. и [община] иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 16833.60лв.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата, както и по въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: представлява ли забележката върху акт за частна общинска собственост, която на практика е едно отбелязване, че имотът е предоставен за нуждите на трето лице, договорно основание за неговото ползване от третото лице; възможно ли е да възникне солидарна отговорност по смисъла на чл.121, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.101, изр. последно от същия нормативен акт, за парично задължение, основанието за което е разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД; налице ли е процесуално нарушение в случая, след като съдът е стигнал до извода, че ответникът ЦДГ”Слънце” ползва имота на договорно основание, при условие, че този ответник не е изпълнил задължението си да докаже това право при условията на пълно и главно доказване, както и че в писмения отговор на исковата молба същият излага твърдения, че изобщо не ползва имота, както и че след разпределение на доказателствената тежест с доклада по делото този ответник не е представил и не е ангажирал правоизключващи или оборващи доказателствената тежест на представените от ищеца писмени доказателства, доказващи правото на собственост върху процесния имот; налице ли е процесуално нарушение в случая, след като съдът е стигнал до извода, че ответникът [община] е предоставила имота на ЦДГ”С.”, при условие, че този ответник не е изпълнил задължението си да докаже това предоставяне при условията на пълно и главно доказване, както и че в писмения си отговор на исковата молба същият излага твърдения за недопустимост на исковата молба поради изтекла погасителна давност, както и че след разпределение на доказателствената тежест с доклада по делото ответната страна не е представила и не е ангажирала правоизключващи или оборващи доказателствената тежест на представените от ищеца писмени доказателства, доказващи правото на собственост върху процесния имот; налице ли е процесуално нарушение в случая по смисъла на чл.7, ал.1 ГПК, след като съдът не е възприел извода, че забележката върху акта за частна общинска собственост, която на практика е едно отбелязване, че един имот е предоставен за нуждите на трето лице, е договорно основание за неговото ползване от третото лице, при условие, че нито при разпределение на доказателствената тежест с доклада по делото, нито в хода на производството пред първата и въззивната инстанция е указвано на ищеца да ангажира доказателства, правоизключващи или оборващи доказателствената тежест на това обстоятелство, установяващо наличие на вписана забележка, представляваща отбелязване върху акта за частна общинска собственост; налице ли е процесуално нарушение в случая, след като съдът е стигнал до извода, че законът не предвижда солидарна отговорност с разпоредбата на чл.59 ЗЗД, при условие, че ищецът е изпълнил задължението си да докаже възникването на такава отговорност с представянето на договора за наем от 21.10.2013г. и клаузата в т.3.2 от него, която е в съответствие с чл.121, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.101, изр. последно от същия нормативен акт и възможно ли е за парично задължение, основанието за което е разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД да възникне солидарна отговорност.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът Целодневна детска градина №5 “С.”-гр.П. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Ответникът по касационна жалба [община] не изразява становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
[фирма] е предявило срещу [община] и Целодневна детска градина №5 “С.”-гр.П. иск за заплащане на сумата 16833.60лв. на основание чл.59 ЗЗД. Волята на предявилото иска лице за правното основание, на което следва да бъде разгледана предявената претенция за заплащане на обезщетение, е изразена по категоричен начин по делото-първоначално дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска като предявен по реда на чл.31, ал.2 ЗС е оспорена от [фирма] във въззивната жалба, подадена срещу постановеното на 29.03.2013г. по гр.д.№4737/2012г. от Плевенския районен съд решение, с оглед на което с решение №332/10.06.2013г., постановено от Плевенския окръжен съд по в.гр.д.№528/2013г. решението на Плевенския районен съд по гр.д.№4737/2012г. е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указания, претецията да бъде разгледана по реда на чл.59, ал.1 ЗЗД, както е предявена.
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че претенцията, заявена по реда на чл.59, ал.1 ЗЗД е неоснователна на първо място по причина, че имотът е съсобствен между [фирма] и [община]. Прието е, че по отношение на [община] претенцията за обезщетение за ползването на имота може да бъде уважена само по реда на чл.31, ал.2 ЗС, вкл. с оглед указанията, дадени в ТР №7/02.11.2012г. на ОСГК на ВКС за приложението на закона в хипотеза, сходна на разгледаната по делото, а именно когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и ползва вещта било лично чрез непосредствени свои действия или чрез трето лице на което безвъзмездно я е предоставил. Прието е, че доколкото правото да се предяви иск по реда на чл.59 ЗЗД възниква само когато няма друг иск, с който обеднелият да се защити, то лишеният от реално ползване съсобственик може да защити правото си срещу ползващия съсобственик с иска по чл.31, ал.2 ЗС, но не и с иска по чл.59, ал.1 ЗЗД.
Прието е, че предявената по реда на чл.59 , ал.1 ЗЗД претенция е неоснователна и по съображения, че не се установява предявилото иска лице да е било лишено от ползването на имота без наличие на основание за това. Прието е, че по отношение на съсобственика [община] е налице основание за ползване на имота, тъй като фактът на съществуване на съсобственост, независимо от основанието за възникването й, дава право на всеки от съсобствениците да си служи с цялата вещ като обезщети останалите при писмена покана от тяхна страна. По отношение на ЦДГ №5 “С.” също е прието, че осъщественото ползване не е без основание, тъй като е безспорно установено, че [община] е предоставила безвъзмездно държането на притежаваните от [фирма] идеални части от съсобствения имот на ЦДГ.
По отношение на претендираната от ищеца солидарна отговорност на двамата ответници е прието, че законът не предвижда такава с разпоредбата на чл.59 ЗЗД, поради което и само на това основание същата се явява неоснователна. Изложени са съображения, че с постигнатите в чл.3, т.2 от приложения договор за наем от 04.10.2013г. уговорки са изцяло неотносими към спора и не могат да бъдат възприети нито като извънсъдебно признание на ответниците за претендираното в настоящето производство вземане, нито като уговорена солидарна отговорност на това вземане, като се има предвид и това, че ищецът претендира обезщетение на извъндоговорно основание.
Изводите на въззивния съд по приложението на разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД са основани на безспорно и категорично установени по делото факти и обстоятелства, твърдени от [фирма] в исковата молба, а именно, че имотът е съсобствен между него и [община], както и че целият имот се ползва от ЦДГ №5 “С.”. Представените по искане на ищеца актове за общинска собственост №№ 32377/09.10.2010г., 32378/09.10.2012г. и 32379/09.10.2002г., вкл. и забележките в същите, че от 1983г. сградата се ползва като филиал на ЦДГ №5 “С.” не са били оспорени. Поради това следва да се приеме, че поставените от касатора въпроси, основани на твърдения за допуснати от съда процесуални нарушения при разпределение на доказателствената тежест, както и при цененето на представените доказателства, не обуславят наличие на поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че тези въпроси имат значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като извършената от въззивния съд преценка на доказателствата, както и на правните последици на установените по делото факти и обстоятелства, съответства на константната съдебна практика. Основният въпрос по делото, чието разрешаване е обосновало и крайния извод на съда за неоснователността на предявения иск, е свързан с правното основание, на което съсобственик може да претендира заплащане на обезщетение за лишаване от ползване, ако целият имот се ползва от другия съсобственик, вкл. в хипотеза, при която последният е предоставил ползването на трето за съсобствеността лице. Така поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с указанията, дадени в ТР №7/02.11.2012г. на ОСГК на ВКС, поради което не може да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване-от съществено значение при наличие на тълкувателно решение на ВКС по даден въпрос е дали съдът в обжалваното решение е съобразил дадените от ВКС указания, а не дали по други дела съдилищата са постановявали съдебни актове в противоречие с указанията, дадени в тълкувателното решение. Такъв въпрос не би могъл да има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото отново по съображения, че по същия е постановено тълкувателно решение с цел преодоляване на противоречивото му разрешаване от съдилищата.
Поставените от касатора въпроси, свързани с възможността отговорността на ответниците да бъде ангажирана при условията на солидарност, не биха могли да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване, след като не е налице такова основание по въпроси, касаещи основателността на заявената претенция. Още повече, че поставеният в тази връзка въпрос е основан на представен по делото договор за наем при твърдения в исковата молба, че солидарността произтича от самия закон, доколкото претенцията е заявена на извъндоговорно основание.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 25.03.2014г. по в.гр.д.№68/2014г. по описа на Плевенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: