3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
София, 05.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1533/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Х. Д. Г. и Г. Н. Г. против решение № 732 от 2. 06. 2011 г. по гр.д. № 395/2011 г. на Варненския окръжен съд, ГО, ІІ с-в. Излагат се съображения за неправилност на решението. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба П. К. Т. изразява становище за липса на основанията по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на решението и за правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, е отменил частично първоинстанционното решение и вместо това е унищожил, на основание чл. 27, вр. чл. 29 ЗЗД, упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно рег. № 4671/17. 12. 2003 г., с което П. К. Т. упълномощава М. А. А. да продава, заменя, отдава под наем, ипотекира, залага и да се разпорежда по своя преценка, както намери за добре, от името и за сметка на упълномощителя, със собствения му недвижим имот – апартамент № 4, вх. 1, ет. 2, [жилищен адрес] находящ се в [населено място],[жк], трети микрорайон. Със същото решение е потвърдено решението на районен съд в частта, с която е признато за установено между страните по делото, че договорът за покупко-продажба на описания по-горе апартамент, сключен с нотариален акт № 91, т. LХХІІ, д.16521/03г. по описа на нотариус Р. Т., между П. К. Т. и Х. Д. Г. през време на брака й с Г. Н. Г., е нищожен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, като сключен от лице без представителна власт.
За да постанови този резултат, съставът на окръжния съд е приел, че упълномощаването е извършено чрез измама – чрез умишлено въвеждане в заблуждение на упълномощителя от упълномощения и трето лице, че подписвайки пълномощното ще се освободи от задължението, породено за него от подписани от негово име фактури на стойност 147000 евро и 300000 лв., без неблагоприятни последици. Приел е, че именно по този начин упълномощителят е бил мотивиран да подпише пълномощното, както и че за посочените измамни действия упълномощеният М. А. А. и лицето А. М. К. са били осъдени с влязла в сила присъда № 144 от 24. 03. 2008 г. по НОХД № 4560/2005 г. на Варненския районен съд, 28 н. с-в. Приел е, че осъществяването на измама от посочените лица спрямо ищеца при подписване на процесното пълномощно е установена не само от влязлата в сила присъда, но и от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Относно втория иск е приел, че договорът за покупко-продажба, сключен от името на ищеца с посоченото по-горе пълномощно, е недействителен на основание чл. 42 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като е подписан от лице без представителна власт, сделката не е потвърдена от продавача и се явява сключена без негово съгласие.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси са следните:
а/. налице ли е правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 27, вр. чл. 29 ЗЗД, за унищожаване на упълномощителна сделка като подписана при измама, ако измамата е установена с влязла в сила присъда и е уважен предявен от пострадалия иск за имуществени вреди, причинени му от измамата, както и допустимо ли е този иск да се предявява, освен срещу упълномощения, и срещу приобретателите по договора за покупко – продажба, сключен с пълномощното;
б/. налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, ако с влязла в сила присъда е установено, че упълномощаването на пълномощника на продавача е извършено чрез измамни действия и наказателният съд е уважил предявен от пострадалия против подсъдимите иск за имуществени вреди, причинени му от измамата;
в/ според чл. 42, ал. 2 ЗЗД нищожен или унищожаем е договорът сключен от лице без представителна власт.
Твърди се, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, а при условията на евентуалност се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касаторите не доказват твърдението си, че въпросите, посочени по-горе в т. „а” и т. „б”, са решени в противоречие със задължителната съдебна практика и са решавани противоречиво от съдилищата. От приложените решения на ВКС, постановени по отменения и по действащия ГПК, е видно, че със същите са разгледани въпроси, различни от поставените. В решението от 20. 07. 2005 г. е обсъждана унищожаемост на двустранна сделка и е прието, че за да бъде унищожена сделка поради измама следва да се докаже, че другият съдоговорител или трети лица с негово знание умишлено са въвели в заблуждение измамения. В решението от 5. 06. 1965 г. е разгледан въпросът дали, ако при изпълнение на превозен договор се извърши престъпление и от него настъпят вреди за собственика на превозваната стока, последният може да търси обезщетяване на тези вреди въз основа на чл. 45 ЗЗД, а не само въз основа на договора за превоз, и е прието, че и двата иска са на разположение на увредения, като негова е преценката кой иск да предяви; решенията от 7. 07. 2009 г. и от 30. 11. 2009 г. и определенията по чл. 288 ГПК от 27. 04. 2010 г., 30. 11. 2009 г. и 18. 02. 2011 г. разглеждат въпроси, свързани с допустимостта на искове по чл. 226, ал. 1 КЗ и чл. 407, ал. 1 ТЗ на увредения срещу застрахователя в хипотезите, при които увреденият е осъдил, на основание чл. 45 ЗЗД, прекия деликвент за същите вреди. Всички тези актове разглеждат случаи, различни от процесния.
Относно въпроса по т. „в” /дали според чл. 42, ал. 2 ЗЗД договорът сключен от лице без представителна власт е нищожен или унищожаем/, е представено решение № 1171 от 16. 01. 2009 г. по гр. д. № 5189/2007 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е прието, че според чл. 42, ал. 2 ЗЗД договорът сключен от лице без представителна власт не е нищожен, а е унищожаем. Изразеното становище в цитираното съдебно решение е изолирано, не съответства на приетото по същия въпрос в останалите решения на ВКС, формиращи задължителна и незадължителна практика, поради което наличието му не би могло да обоснове основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Разглеждането на поставените от касаторите въпроси не би допринесло за точното приложение на закона и за развитието на правото. Същите са свързани със законови разпоредби, които са формулирани ясно и разбираемо и са с редакция непораждаща предпоставки за противоречивото им тълкуване. По прилагането им има създадена обилна съдебна практика, включително и задължителна. В този смисъл, не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба не претендира деловодни разноски за настоящата инстанция и няма данни такива да са направени.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1085 от 30. 08. 2011 г. по гр. д. № 395/2011 г. на Варненския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: