О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№513
гр.София, 10.11.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осми ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 465/2011 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв.С. С., пълномощник на П. А. Я., Т. А. З., С. П. С., З. Х. Я., Т. С. Г., К. А. С. и Х. С. Х. срещу определение № 244 от 30.06.2011 год. по гр.дело № 674/2011 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане на основание чл.280, ал.2 ГПК касационна жалба вх.№ 53733 от 21.12.2010 год. срещу въззивното решение № 1567 от 14.12.2010 год. по гр.дело № 1614/2010 год. на Варненския окръжен съд.
Поддържа се, че не е представено удостоверение за данъчната оценка на процесния имот към релевантния, според частните жалбоподатели, момент за определяне на обжалваемия интерес – момента на подаване на касационната жалба, нито пазарна оценка на спорния имот. Частните жалбоподатели се позовават на определение № 30 от 25.02.2010 год. по гр.дело № 1617/2009 год. и определение № 31 от 25.02.2010 год. по гр.дело № 1517/2009 год. на ВКС, І г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Искът на частните жалбоподатели срещу С. А. С. и Г. Г. С. по чл.108 ЗС за предаване владението на реална част от * кв.м. от ПИ * по ПНИ на СО”Т. разширение”-гр.В. с обща площ * кв.м. е предявен на 19.11.2007 год. Представено е удостоверение изх.№ 5631 от 15.12.2007 год. на [община] /л.25 от гр.дело № 9465/2007 год. на В., 30-ти състав/, според което данъчната оценка на имот № * в м.”Т.”, [населено място]-земя с площ * кв.м. възлиза на 13 249,30 лева или цената на иска съобразно чл.55, ал.1, б.”б”, предл.първо ГПК/отм./ е равна на * от данъчната оценка на процесния имот и се равнява на 3 312,32 лева.
Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 21.12.2010 год., т.е. в деня, в който е влязло в сила изменението на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./. Новата редакция на процесуалната норма предвижда критерий, който изключва касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5 000 лева. Сега действащата редакция на чл.280, ал.2 ГПК определя като критерий за достъп до касационно обжалване цената на иска /за разлика от редакцията преди 21.12.2010 год., обвързваща допустимостта на касационната жалба с обжалваемия интерес/. Меродавна за приложението на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./ е цената на иска, а тя се определя от съответните процесуални разпоредби, действали към момента на предявяване на иска – чл.55 ГПК/отм./ или чл.69 от действащия ГПК.
Представените с частната жалба две определения на състави на ВКС, І г.о. са постановени на 25.02.2010 год., т.е. при действието на отменената редакция на чл.280, ал.2 ГПК, обвързваща касационното обжалване с обжалваемия интерес, а не с цената на иска, поради което са неотносими към настоящия случай.
В обобщение, обжалваното определение е съобразено с изричната преходна разпоредба на § 6 от ЗИД на ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, а недопустимостта на касационното обжалване следва по аргумент за противното и от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, съгласно която разпоредба висящите производства /в т.ч. и касационните дела, образувани по жалби, постъпили до влизане на изменението на закона в сила/ се разглеждат по досегашния ред.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 244 от 30.06.2011 год. по гр.дело № 674/2011 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/