О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
София, 10.11. 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и осма година в състав:
Председател: СТОИЛ СОТИРОВ
Членове: ГАЛИНА МИХАЙЛОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 1854/2008 година.
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Р. И. против определение № 215 от 04.08.2008г. по ч.гр.д. № 447/2008 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е оставено в сила определение № 147 от 10.07.2008г. по гр.д. № 135/2008 г. по описа на ПОС, с което е оставена без уважение молбата на С. Р. И. и Д. П. И. за допускане на обезпечение на бъдещ иск на молителите срещу „Х” А. , гр. П., за прогласяване нищожността на протокол за обявяване на купувач от 28.05.2007 г. по изп.д. № 2* на ЧСИ П. Д. , чрез налагане на възбрана на описания в протокола недвижим имот – търговски обект „Б”, с площ от 105,50 кв.м., на две нива, находящ се в гр. П., ул. „С” № 3, в задблоковото пространство на жилищен блок „Д”, построен в УПИ – 14, в кв. 152 по плана на града. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът е обосновал извода си за недопустимост и неоснователност на бъдещия иск само на посочената от молителите правна квалификация – чл. 26 ЗЗД и незаконосъобразно е приел, че очертаната в молбата за обезпечение бъдеща искова трябва да е напълно редовна. Иска се отмяната му и допускане на исканото обезпечение. Излагат се и основания за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна по частната жалба „Х” А. изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване и за законосъобразност на атакуваното определение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото прие следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт /възможността за касационно обжалване на акта на въззивния се извежда от текста на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК/, от лица имащи право на жалба и съответства на изискванията на чл. 260-263, вр.чл.275, ал.2 ГПК.
Не са налице предпоставките на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С частните жалба се атакува определение на Великотърновския апелативен съд, с което е оставено в сила определение № 147 от 10.07.2008г. по гр.д. № 135/2008 г. по описа на ПОС, с което е оставена без уважение молбата на С. Р. И. и Д. П. И. за допускане на обезпечение на бъдещ иск на молителите срещу „Х” А. , гр. П., за прогласяване нищожността на протокол за обявяване на купувач от 28.05.2007 г. по изп.д. № 2* на ЧСИ П. Д. , чрез налагане на възбрана на описания в протокола недвижим имот – търговски обект „Б”, с площ от 105,50 кв.м., на две нива, находящ се в гр. П., ул. „С” № 3, в задблоковото пространство на жилищен блок „Д”, построен в УПИ – 14, в кв. 152 по плана на града. В мотивите към определението е прието, че не са налице предпоставките на чл.чл. 390 и 391 ГПК за уважаване на молбата.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочат чл. 280, ал.1, точки 1 и 3 ГПК – произнасяне по съществен правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и произнасянето по който ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Разгледаните от въззивния съд правни въпроси са съществени, тъй като засягат основателността на молбата за обезпечение на бъдещ иск /третират проблема дали конкретизацията на бъдещия иск по основание и петитум, допустимостта на същия и вероятната му основателност са сред предпоставките за допускане на обезпечението/ и засягат въпроса квалификацията на бъдещия иск въз основа на обстоятелствата и петитума на същия ли се определя от съда или въз основа на посоченото от молителя правно основание.
Посочените въпроси не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – както задължителната такава /тълкувателни решения и постановления/, така и трайната повтаряща се съдебна практика по конкретни дела. Приема се, че допустимостта и вероятната основателност на бъдещия иск са сред предпоставките, пораждащи право за обезпечаването му, както и че молбата за обезпечаване трябва да съдържа пълно и ясно изложение на обстоятелствата, на които се основава бъдещият иск, и петитум на същия /противното би довело до невъзможност да се квалифицира иска и се прецени допустимостта му и вероятната му основателност/. Приема се, също, че правната квалификация на претенцията се определя от съда, въз основа на посочените от ищеца правопораждащи факти и искането, а не съобразно посоченото от ищеца правно основание. В случая въззивната инстанция е определила правното основание на бъдещия иск съобразявайки се не с посочената от молителя квалификация, а с посочените в молбата обстоятелства и искания. В молбата е изложено твърдение, че протоколът за възлагане на описания по-горе недвижим имот е нищожен, тъй като е изнесен на публична продан имот, който не е бил собственост на длъжника Д. П. И. , а на молителката С. Р. И. и съпруга й и се иска признаване за установено по отношение на ответното дружество – купувач на имота, че съставеният от съдебния изпълнител протокол за обявяване на купувач е нищожен. Въз основа на така изложените фактически твърдения и петитум съдът е приел, че бъдещият иск е за прогласяване нищожността на протокола на посочените основания. Приел е, също, че допустимостта и вероятната основателност на бъдещия иск са сред предпоставките за уважаване на молбата.
Не е налице и второто посочено в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване – произнасяне по съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280, ал.1, т.3 ГПК/. Няма необходимост от преодоляване на непълнота, неяснота или противоречивост на процесуалния закон. Действително, разпоредбата на чл. 391 ГПК не поставя изрично изискването за допустимост на иска, чието обезпечаване се иска, но то следва от изискването за вероятна основателност на същия /вероятно основателен може да бъде само допустим иск/, както и от целта на обезпечителното производство – да осигури реализацията на правата по съдебното решение, което не би могло да породи благоприятни правни последици за ищеца при недопустим иск. Фактът, че ищецът не е длъжен да посочи правна квалификация на иска /чл. 127 ГПК/ недвусмислено налага извода, че същата се определя от съда, на база изложените в исковата молба обстоятелства и петитум. Не е налице различно тълкуване на закона, нито има необходимост от преодоляване на противоречива или непротиворечива, но погрешна практика.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 215 от 04.08.2008 г. по ч.гр.д. № 447/2008 г. по описа на Великотърновския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: