О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
София, 10.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори юни , две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2155/2016г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. О. Е. , чрез адв Ст. Т., срещу решение № 1879 от 03.12.2015 по в.гр.дело №2019/2015г. на Пловдивски окръжен съд .Срещу касатора , при условията на солидарност , е уважен е иск по чл.422 ГПК , във вр. чл.74 от Закона за задълженията и договорите, като съдът е приел настоящия жалбоподател за солидарно задължен по погасено от ищеца задължение в размер на 7 450 лв. , сума представляваща разноски по изпълнително дело с двама солидарно отговорни длъжници.
В изложение е посочено основание на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , като е формулиран въпрос : парично задължение , поето солидарно от поръчител , може ли да се транслира в солидарна отговорност, досежно разноски и такси по съдебното изпълнение , образувано въз основа на основното задължение .
С формулирането на горния въпрос се изчерпва съдържанието на изложението , а в касационната жалба се оспорва като неправилен извода на съда , че между касатора Е. и другия длъжник по изпълнителното дело , ответника по иска [фирма] (с предишно наименование [фирма]),е налице солидарност. Дружеството е прехвърлило на настоящия ищец недвижимия имот, ипотекиран в полза на взискателя по изпълнителното дело ,съответно с нотариалния акт е поело задължение пред купувача да заплати за своя сметка всички дължими суми за заличаване на всички ипотеки и възбрани върху имота. Ако и купувачът на имота , сега ищец, е сторил това вместо продавача , не може да се позовава на солидарност съгласно чл.121 ЗЗД , защото липсва клауза за поемане на солидарно задължение в договора с него .
Отговор е постъпил от Т. А. А. ,чрез адв Р. М..Оспорва се допустимостта на жалбата , изтъква се ,че въпросът не е от значение за изхода на конкретното дело и не са изложени никакви съображения по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК . Отговорът на въпроса се съдържа в закона . Съгласно чл. 79 ал.1 ГПК разноските са за сметка на длъжника, в съдебното изпълнение включително . Ако друг ги плати , след като има интерес , има право да суброгира в правата на кредитора. Претендират се разноски за настоящата инстанция .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По изтъкнатото основание на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е формулиран правен въпрос, който не е привързан към конкретно и решаващо преценени обстоятелства по спора и се услови на факти , различни от установените по делото . Във въпроса се изтъква положението на настоящия касатор като поръчител , но спрямо взискателя по изпълнителното дело [фирма] жалбоподателят В. О. Е. не е бил поръчител , а солидарен длъжник по кредита. Това следва от ясното съдържание на договора между тези страни в рамковото споразумение за финансиране с банката от 23.07.2009г и анексите към него, затова съдът е приел , че солидарността при двамата длъжници произтича от договор. Съобразен е и безспорния факт, че длъжници по изпълнителното дело спрямо този кредитор са били същите солидарно задължени лица – [фирма] ,сега наименовано [фирма] и В. О. Е. . Последният е и собственик на капитала на едноличното търговско дружество .
Доводите и възраженията на ответника В. О. Е. , обсъдени и отхвърлени от въззивния съд ,са за това дали договорът между купувача на ипотекиран имот (в случая ищеца) и единия от длъжниците по изпълнителното дело (продавача на имота ), за поемане само от този длъжник на разходите по снемане на тежестите върху имота при висящо съдебно изпълнение , са пречка в случай на неизпълнение имащият интерес купувач, след като е заплатил таксите и разноските по изпълнителното дело , да суброгира и насочи иска си по чл.74 ЗЗД срещу всички , чието задължение е погасил, а не само срещу този длъжник, който не е изпълнил уговорката.
Тези доводи на защитата не са намерили израз при формулирането на въпроса в изложението , а се формулира въпрос , който няма връзка с тях . Въззивният съд е приложил материалния закон ,който урежда спорните отношения и източниците на задълженията предвид фактите по делото, докато защитата на касатора не дава обосновка на съображенията си защо счита формулирания въпрос за относим , решаващ за изхода на делото въпрос .
Отделно от това , че в изложението не е отговорено на общото изискване на чл. 280 ал.1 ГПК, не се обосновава критерият на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК от съдържателна страна. В т.4 от ТР № 1/2009г от 19.02.2010г на ОСГКТК на ВКС бе указано и разяснено основанието по този текст- разглеждането да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика , за разкриване на точния смисъл на норма, или осъвременяване на тълкуване с приносен характер за правото, когато законите са непълни , неясни , или противоречиви .
Следва да се присъдят разноски на ответника по жалбата , установени в размер на 800 лева за адвокатска защита .
Предвид гореизложеното ВКС ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 1879 от 03.12..2015 по в.гр.дело №2019/2015г. на Пловдивски окръжен съд
Осъжда В. О. Е. от [населено място], [ЕГН] да заплати на Т. А. А. от [населено място] сумата 800 лева разноски в настоящето производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .