О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
София, 06.07.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи юли през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 553/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. И. П. от гр. Р. срещу определение № 464 от 28.05.2010 г. по в. ч. гр. д. № 176/2010 г. на Разградски окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено постановеното от Разградски районен съд определение № 1* от 30.04.2010 г. по гр. д. № 789/2010 г., с което е оставена без уважение молбата на А. П. за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.143 от ЗЗД с цена 10 000 лв., който ще бъде предявен срещу Ц. И. Стоилова, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с неправилното приложение на закона от страна на въззивния съд, съставляващо според жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като извърши преценка за допустимостта на жалбата, констатира следното :
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима по следните съображения :
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитивно в чл.274, ал.3 от ГПК. В цитираната разпоредба е предвидена процесуална възможност за касационно обжалване само на определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу първоинстанционни определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, както и на определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/.
С обжалваното определение Разградски окръжен съд се е произнесъл като въззивна инстанция по частна жалба срещу постановено по реда на чл.390 и сл. от ГПК първоинстанционно определение, с което е оставена без уважение молба на частния жалбоподател за допускане на обезпечение на бъдещ иск. Определението по обезпечаване на иск няма преграждащо действие спрямо развитието на делото, поради което не подлежи на обжалване с частна касационна жалба по силата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Обжалваемостта на съдебния акт не произтича и от разпоредбата на чл. 274, ал.3, т.2 от ГПК, тъй като със същия не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство, а само се гарантира изпълнението на бъдещото съдебно решение по повод на конкретния правен спор чрез постановяване на обезпечителни мерки с привременен характер, респ. се отказва предоставяне на подобна гаранция в случаите на неоснователност на молбата за обезпечение. При тези обстоятелства настоящият състав приема, че атакуваното определение не попада сред лимитивно посочените в чл.274, ал.3 от ГПК актове, за които в процесуалния закон е предвиден касационен контрол за законосъобразност, което обосновава извод за недопустимост на подадената срещу определението частна касационна жалба.
Недопустимостта на обжалването може да бъде аргументирана и разрешенията в т.6 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е изгубило значението си при действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., предвид аналогичната правна уредба на обезпечителното производство. Според дадените с тълкувателното решение задължителни указания, определението по чл.315 от ГПК /съответстващ на чл.396 от ГПК от 2007 г./ може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В хипотезата, когато въззивният съд се е произнесъл относно законосъобразността на определение на първоинстанционен съд за обезпечаване на иск по повод на частна жалба по чл.315 от ГПК /отм./, съотв. чл.396 от ГПК, касационното обжалване на въззивното определение е недопустимо, тъй като с постановяването му е изчерпан процесуалният ред за разглеждане на спора по повод на обезпечението.
Предвид изложените съображения, частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане поради процесуалната й недопустимост.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на А. И. П. от гр. Р. срещу определение № 464 от 28.05.2010 г., постановено по в. ч. гр. д. № 176/2010 г. на Разградски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :