О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
Гр. София, 01.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.06.14 в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №3343/14 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 и 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма]- [населено място] срещу въззивното определение на Окръжен съд Велико Търново по ч.гр.д. №110/14 г., с което е потвърдено първоинстанционното разпореждане за отхвърляне на искането на касатора за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу [фирма], [населено място] и са присъдени разноски от 231 лв. – държавна такса за въззивната частна жалба.
Частната касационна жалба е недопустима в частта, насочена срещу въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционното разпореждане в заповедното производство. Според т.8 от ТР №4/18.06.14 г. въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.
В частта за разноските въззивното определение е постановено за първи път от въззивния съд и подлежи на обжалване / мотиви към същата точка от ТР №4/14 г., ТР №6/13 г., точка 24/. Частната жалба срещу тази част от определението обаче е неоснователна. Държавната такса за въззивно обжалване на първоинстанционното разпореждане е присъдена в размер на ? от дължимата за издаване на заповедта – чл.12 и 18, ал.1 от Тарифа за държавните такси по ГПК. В този см. е практиката на ВКС – напр. опр. по ч.т.д. №4698/13 г. на първо т.о. За присъдените в полза на държавата суми се издава служебно изпълнителен лист – чл.405, ал.5 ГПК.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното определение на Окръжен съд Велико Търново по ч.гр.д. №110/14 г. от 14.02.14 г., с което е потвърдено разпореждането на първоинстанционния съд за отхвърляне на искането на касатора за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА посоченото въззивно определение в частта за разноските, присъдени за първи път от въззивния съд.
Определението в частта, с която частната касационна жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: