2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
гр. София, 13 юни 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1166 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците по делото Ч. И. С. и С. Т. С. срещу решение № 81/11.12.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 323/2018 г. на Бургаския апелативен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, при постановена частична отмяна на първоинстанционното решение № 285/06.08.2018 г. по гр. дело № 1781/2017 г. на Бургаския окръжен съд (БОС), е отхвърлен, предявеният от жалбоподателите срещу П. М. И. и К. М. В., иск за заплащане на сумата 105 300 лв., съставляваща разликата над сумата 64 800 лв. до сумата 170 100 лв., представляваща обезщетение за вреди от евикция, и определените на ответниците наследствени квоти от него – за разликата над сумата 32 400 лв. до сумата 85 050 лв. за всеки от тях; в тежест на жалбоподателите са възложени разноски по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежаща на касационно обжалване част от въззивното решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателите С., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните, уточнени и конкретизирани от настоящия съдебен състав (съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), правни въпроси: 1) може ли съдът, след като е преценил, че за установяване на определени обстоятелства се изискват специални знания, да игнорира изцяло заключение на вещото лице и сам да се произнесе по въпроси, относно които не притежава нужните специални знания, респ. – допустимо ли е съдът да определи изцяло по своя преценка размера на обезщетение по чл. 82 от ЗЗД, съизмеримо с пазарната стойност на недвижим имот към определен момент, без да обоснове и мотивира своите изчисления; 2) длъжен ли е съдът да определи размера на обезщетението за вреда, съставляваща разликата между платената цена и увеличената стойност на недвижим имот, претърпяна поради евикция и вследствие променените пазарни условия, както и за други непредвидими вреди от неизпълнението, ако продавачите са недобросъвестни; и 3) длъжен ли съдът, ако приеме за установени дадени обстоятелства по делото, да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, и следва ли да спазва правилата на формалната и правната логика, респ. – следва ли фактическите и правните му изводи да са обосновани. Жалбоподателите навеждат допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържат, че въззивният съд е разрешил тези правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно – с решение № 296/05.11.2013 г. по гр. д. № 48/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 132/29.05.2015 г. по гр. д. № 7298/2014 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 98/12.07.2017 г. по гр. д. № 3871/2016 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 64/03.06.2011 г. по търг. д. № 476/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 240/07.05.2015 г. по търг. д. № 317/2014 г. на І-во търг. отд. на ВКС, решение № 4/08.08.2018 г. по търг. д. № 1748/2013 г. на І-во търг. отд. на ВКС.
Ответниците П. И. и К. В. в отговора си излагат становище и съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Разрешение на първия процесуалноправен въпрос е дадено с посоченото от касаторите, решение № 132/29.05.2015 г. по гр. д. № 7298/2014 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, като е прието следното: Съдът може както по молба на страните, така и по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науката, изкуството, занаятите и др. са нужди специални знания, които съдът няма – чл. 195 от ГПК. Това се налага поради необходимост от съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението – тъй като вещото лице подвежда фактите, установени по делото, към тези правила на практиката и научната теория, за да направи фактически изводи, релевантни за изхода на спора. Вещото лице подпомага съдията – който няма необходимите специални знания и който сам би извършил тази дейност по доказването, ако ги притежаваше (решение № 118/15.05.2012 г. по гр. д. № 588/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС и решение № 446/16.11.2011 г. по гр. д. № 1375/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС). След като съдията няма необходимите специални знания, той не би могъл сам да даде отговор по съответните въпроси (вкл. технически), за които няма нужната квалификация и образование. При положение, че необходимост от отговор на такива въпроси възникне с оглед съдържащите се данни във вече прието по делото заключение на вещо лице, той би следвало да допусне нова експертиза – в това число и служебно, на която да формулира изрично задачата с оглед конкретно възникналата нужда. По този начин ще осигури надлежен отговор на съответния въпрос от компетентно вещо лице – на който отговор би могъл да основе решението си, и ще обезпечи своевременното запознаване на страните с него още във фазата по събиране на доказателства, респективно упражняването на правата им по чл. 201 от ГПК. От друга страна, доколкото съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице (дори и когато страната не е направила възражение срещу него – чл. 202 от ГПК) и на база изходни данни от него сам формира други крайни изводи – в това число чрез извършени от него изчисления, той трябва да изложи подробно начина, по който е достигнал до съответните резултати. Получаването им трябва да е обяснено ясно и разбираемо, за да може съответният извод да бъде разбран и оспорен от страните, респективно проверен при обжалване. При всички случаи съдът не може да определя размера на уважената и отхвърлената част от иска „на око”, без да вземе предвид доказателствата по делото и без да обоснове и мотивира своето изчисление по разбираем начин. В същия смисъл са и решение № 118/15.05.2012 г. по гр. д. № 588/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС (цитирано в горното решение) и решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС (цитирано в последното решение), в които – предвид и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 10 от тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, е прието и следното: Заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – чл. 202 от ГПК (чл. 157, ал. 4 от ГПК отм.), а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата.
В случая, за да постанови обжалваната част от решението си, въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД и уеднаквената съдебна практика, ответниците (наследници на двамата продавачи по процесния договор за продажба от 1993 г.) дължат на касаторите-ищци, в качеството им на добросъвестни евинцирани купувачи, обезщетение за вредата, съставляваща разликата между платената от тях цена по процесната продажба и увеличената стойност на процесния имот при съдебното им отстранение през 2011 г. поради промените в пазарните условия, която вреда е пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договора за продажба и може да бъде предвидена при пораждане на задължението. С оглед определяне на конкретния размер на това процесно обезщетение, въззивният съд е обсъдил две от приетите по делото допълнителни заключения на съдебно-техническата експертиза относно пазарната стойност на процесния имот към евикцията през 2011 г. (едното от които, извършено по метода на развитието, е възприето от първоинстанционния съд), като апелативният съд е изложил подробни съображения защо не възприема тези две заключения. По съображения, че по делото липсват възражения на страните относно продажната цена на процесния имот при двете продажби от 2004 г. и от 2006 г. (последващи процесната такава от 1993 г.), апелативният съд е приел, че най-обективна и отговаряща на действителната цена на процесния имот в състоянието, в което той е бил към момента на евикцията през 2011 г., е цената, заплатена при продажбата на имота през 2006 г., възлизаща на сумата 72 000 лв. Като друго основание за този извод, въззивният съд е посочил продажна цена от 65 000 лв., получена от касаторите-ищци при извършената от тях продажба на процесния имот през 2004 г. С оглед така приетото, апелативният съд е намерил, че увеличената стойност на процесния имот към момента на евикцията през 2011 г. възлиза на сумата 72 000 лв., както и че след приспадане на заплатената от касаторите-ищци цена от 7 200 лв. при процесната продажба, ответниците следва да им заплатят разликата от 64 800 лв., до който размер искът е основателен, респ. – е и уважен с необжалваната част от въззивното решение, като е отхвърлен за разликата до 170 100 лв. с обжалваната част. В мотивите си въззивният съд нито е препратил по реда на чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, в които са обсъдени основното и третото допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза по делото, нито сам е обсъдил тези експертни заключения, респ. – не е изложил съображения, защо не ги възприема.
Настоящият състав на ВКС намира, че с горното въззивната инстанция е разрешила първия процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 202 и чл. 162 от ГПК, в противоречие с цитираната практика на ВКС, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Останалите два правни въпроса, формулирани в изложението на касаторите, не са обуславящи правните изводи на въззивния съд за постановяването на обжалваната част от въззивното решение, респ. – тези въпроси са и без значение за изхода на тази част от правния спор по делото, поради което и не съставляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване – т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на касаторите следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата за производството по чл. 290 от ГПК, държавна такса в размер 2 106 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 81/11.12.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 323/2018 г. на Бургаския апелативен съд, – в частта, с която е отхвърлен, предявеният от Ч. И. С. и С. Т. С. срещу П. М. И. и К. М. В., иск за заплащане на сумата 105 300 лв., съставляваща разликата над сумата 64 800 лв. до сумата 170 100 лв., представляваща обезщетение за вреди от евикция, и определените на ответниците наследствени квоти от него – за разликата над сумата 32 400 лв. до сумата 85 050 лв. за всеки от тях; както и относно разноските по делото.
В останалата част въззивното решение не е обжалвано.
УКАЗВА на жалбоподателите Ч. И. С. и С. Т. С. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представят по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 2 106 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната им жалба ще бъде върната.
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: