3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
София,11.07.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1965/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 2064 от 27.12.2012 г. по т. д. № 1299/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място] е определена датата 08.01.2009 г.
В касационната жалба се поддържат всички основания за неправилност на въззивното решение, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Според касатора, в противоречие със закона /чл. 608 ТЗ/ и трайната съдебна практика, въпросът за началната дата на неплатежоспособността на ответния търговец е решен без да са обсъдени релевантните доказателства, включително приетото от първата инстанция заключение на съдебно-счетоводната експертиза, и без да са отчетени различните тенденции в икономическото състояние на длъжника през периода 2006 г. – 2011 г. Релевирано е изрично оплакване и за допуснато нарушение на нормата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, изразяващо се в това, че съдът е направил извода относно началната дата на неплатежоспособността без да събере доказателства относно датата на спиране на плащанията.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с въпросите: 1. Може ли да се определи начална дата на неплатежоспособността към момент, към който длъжникът е в добро финансово-икономическо състояние и 2. Може ли началната дата на неплатежоспособността да се определи към определен момент, без да се изслуша експертиза за показателите за ликвидност, за финансова автономност и задлъжнялост на длъжника и за тенденциите в неговата дейност. По отношение на същите са заявени всички визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК основания, като в подкрепа на твърдението за противоречие с практиката на ВКС са приложени множество решения на ВКС, постановени по отменения и по действащия ГПК, както и две постановления на Пленума на ВС – ППВС № 1/53 г. и ППВС № 1/85 г.
Ответниците по касация – [фирма], [населено място] и Национална агенция за приходите – не заявяват становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в указания от съда срок и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени постановеното от Софийски градски съд решение в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място] е приета датата 11.05.2011 г. и да определи за такава датата 08.01.2009 г., решаващият състав е приел, че към посочената дата представените във въззивното производство от Национална агенция за приходите писмени доказателства установяват наличието на изискуеми и непогасени публичноправни задължения на ответния търговец, които същият не е бил в състояние да изпълни, тъй като коефициентите му за ликвидност са под норматива „единица”. Съдът не е споделил обаче становището на агенцията-въззивник, че за начална дата на неплатежоспособността следва да се определи датата 31.12.2006 г., като с оглед добрите показатели за 2008г. /коефициент за обща ликвидност над „единица”/ и липса на доказателства за изискуеми публичноправни задължения към тази дата /поради плащане на задълженията по наказателните постановления от 18.10.2006 г. и от 27.12.2006 г./, е преценил, че финансовите затруднения на търговеца през 2006 г. и 2007 г. са били временни.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато без да е необходимо извършване на преценка относно наличието на всяко едно от заявените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съображенията за това са, че поставените два въпроса са относими към правилността на въззивното решение, чиято проверка е допустима единствено при разглеждане на касационната жалба по същество, т. е. при вече допуснато касационно обжалване. Дали длъжникът е „в добро финансово-икономическо състояние”, каквото условие се съдържа в поставения от касатора материалноправен въпрос, е извод, който може да бъде направен само след обсъждане на събраните по делото доказателства. Поради това и съгласно задължителните разяснения по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС същият не представлява въпрос, с оглед на който може да бъде преценявано допускането на касационния контрол.
По отношение на втория /процесуалноправен/ въпрос следва да се посочи, че същият съдържа невярното фактическо твърдение, че началната дата на неплатежоспособността е определена без да е изслушана експертиза за показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост на ответника. Видно от мотивите на въззивния акт, решаващият състав е определил началната дата на неплатежоспособността именно, като е съобразил данните от приетата в първоинстанционното производство експертиза и подробно е анализирал същите. Що се отнася до обстоятелството, че въз основа на тях е достигнал до изводи, различни от тези на първостепенния съд, това е въпрос на възприемане на фактическата обстановка и на доказателствата по делото, който е предоставен в изключителната правораздавателна компетентност на инстанцията по същество и е относим към правилността на въззивния акт.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2064 от 27.12.2012 г. по т. д. № 1299/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: