О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 516
София, 10.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април………………………
две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….……………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 1688/2016 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Апелативна прокуратура – Пловдив е подала касационна жалба срещу решение № 18 от 16.02.2016 година по гр.д. № 719/2015 година на апелативен съд – Пловдив изцяло – както в частта, с която е потвърдено решение № 412 от 26.10.2015 г. по гр.д. № 66/2015 г. на окръжен съд Стара Загора, така и в частта, с която е отменено това решение и вместо него е постановено друго, с което размерът на обезщетението за неимуществени вреди е завишен с 30 000 лева и е добило общ размер от 70 000 лева по иск, квалифициран от въззивния съд с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът М. Г. Ф., починал в хода на делото и заместен от наследниците си Н. И. Ф. и Г. М. Ф., двамата от [населено място] войвода, [община], не са заявили становища по жалбата.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. Тя е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева.
Касационната жалба и изложението към нея трябва да се отнесат към допълнителното основание по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като в тях се съдържат твърдения за постановяване на обжалваното решение в противоречие със задължителна практика на Върховния съд и указанията, съдържащи се в П № 4/68 г. на Пленума на ВС и ТР № 3/95г. на ВКС.
. Жалбоподателят е формулирал общ въпрос, който желае Върховният касационен съд да обсъди в контекста на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В тази насока той не е съобразил изискванията на правната норма и разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК ВКС, относно начина на формулиране на питанията. В изложението е посочено, че „разрешеният спор поставя процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1/ по въпроса за прилагането на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД и процесуалните задължения на съда в решението да обсъди конкретните обстоятелства от значение за обезщетението на неимуществените вреди по справедливост.”
Независимо от това въззивното решение на Пловдивския апелативен съд не противоречи на посочените от касатора постановление и тълкувателно решение, нито на приложените решения № 673/15.11.2010 г. по гр.д. № 1916/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; № 62/27.02.2012 г. по гр.д. № 1065/2011 г. на ІІІ г.о; № 832/10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010 г., ІV г.о.; № 25/11.02.2014 г. по гр.д № 5302/2013 г., ІІІ г.о. Тъкмо обратно – то е в съответствие с установената и последователна съдебна практика по въпроса за отговорността на държавата за действия на прокуратурата, с които са причинени имуществени и неимуществени вреди за водени наказателни производства за престъпления от общ характер, които впоследствие са били прекратени или по които обвинените лица са били оправдани. Извън всяко съмнение е основанието за отговорността на държавата за вреди от действията на правозащитни органи, щом ищецът е обвинен в извършване на тежко умишлено престъпление, за което впоследствие наказателното преследване, продължило 3 г. и 9 мес., е прекратено – чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Тези въпроси са разрешени по задължителен начин и в разясненията, които се съдържат в ТР № 3/95г. на ВКС.
По съществото на спора се изразява недоволство от присъденото обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 70 000 лева, което въззиввият съд е увеличил спрямо определеното от първоинстанционния съд такова от 40 000 лева. Съдът е изложил подробни съображения и е преценил всички конкретни факти и обстоятелства, както е разпоредено в чл.52 ЗЗД, т.11 от П № 4/68г. ПлВС и съобразно постоянната практика на съдилищата. Доводът, че съдът е неглижирал съдебното минало на М. Ф. е преклудиран, тъй като се прави за пръв път с касационната жалба и не е бил предмет на обсъждане по делото, нито са представени доказателства в подкрепа на това твърдение. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението, тъй като липсва както основно, така и допълнително основание за това.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 18 от 16.02.2016 година по гр.д. № 719/2015 година на апелативен съд – Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.