О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
София, 16.04. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 6747 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. Ц. Г., чрез адв. П. Б. от АК София, срещу решение от 05.06.2014 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 6310/2013 г.
Касаторът иска отмяна на въззивното решение „като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон”. Съображенията са: „налице е предварителен договор, сключен между страните за покупко-продажба на недвижим имот с цена 56 000 евро, като съгласно договора е даден задатък от 5 600 евро. Ответникът С. Л. В. е поел задължението да продаде недвижимия имот, което задължение не е изпълнил, ето защо, същият е неизправна страна по договора. Въз основа на горното, моля, да допуснете касационно обжалване и да отмените изцяло обжалваното решение.”
Насрещната страна С. Л. В., чрез назначения му особен представител – адв. Ц. Д. – У., е отговорил, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Адв. У. моли да й бъде изплатено адвокатско възнаграждение за инстанцията.
Касационната жалба е подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и отговаря на формалните изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, е отхвърлил иска на М.Ц. Г. против С. Л. В. за сумата 22 400 лв. – двоен размер на платено капаро по сключен предварителен договор от 23.02.2007 г.
В изложението към касационната жалба и допълнението към него, касаторът не е посочил кой е материално правният и/или процесуалноправен въпрос, при чието конкретно разрешаване въззивният съд е постановил крайни резултат.
В първото изложение към касационната жалба страната е посочила като основание за допускане на касационно обжалване: „Между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, за който закона не изисква спазването на особена форма за неговата действителност. Предварителният договор е сключен в писмена форма, което обстоятелство е доказателство за неговата действителност. Посочен е и срокът за сключване на окончателен договор – 23.09.2007 г., като при договорен срок между страните, задължението става изискуемо с настъпването на договорената дата и не е необходимо нова договореност между страните за часа и времето на сделката, което обстоятелство не е релевирано от СГС. Продавачът – ответник по предварителния договор С. Л. В. е поел задължение, което не е изпълнил, ето защо, същият е неизправна страна по предварителния договор.”
След дадени указания по чл. 285, ал. 1 ГПК, касаторът е депозирал допълнение към изложението, в което е заявил, че в касационната жалба били посочени основанията за касационно обжалване и конкретно бил поставен материалноправният въпрос, който е от значение за точното приложение на закона. Следва отново излагане на фактите според страната и какви според него са правните последици: „Налице е хипотезата на осуетяване на сключване на окончателен договор от продавача, като по такъв начин купувачът е лишен от правото си да иска да бъде удовлетворен по предварителния договор. Това действие на продавача – С. Л. В., е в противоречие с основните принципи на българското облигационно право. Съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД договорите имат задължителна сила на закон за страните, които са го сключили. Принципът, че договорите трябва да се изпълняват, не дава възможност, поради променени намерения на една от страните по договора, същият да прекрати своето действие. Купувачът по предварителния договор, в случая М. Ц. Г., на практика губи възможността да наложи принудителното му изпълнение. Това не е приемливо и от гледна точка на справедливостта, а именно чрез свои неправомерни действия продавачът С. В. осуетява реалното му изпълнение.”
Както е разяснено в ТР №1-2009-ОС ГК ТК ВКС, касаторът следва да посочи ясно и точно правния въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, като касационната инстанция не може сама да го формулира или извлече от съдържанието на касационната жалба; Върховният касационен съд може единствено да конкретизира или преформулира поставения от касатора правен въпрос.
В случая съдът не би могъл да уточни въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК било от касационната жалба, било от съдържанието на изложението.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Съдебноделоводните разноски за инстанцията следва да се възложат на касатора, който да заплати на адвокат У., определена за особен представител по чл. 47, ал. 6, предл. 2 ГПК дължимото й се адвокатско възнаграждение за инстанцията – 500 лв., определено съобразно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение от 05.06.2014 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 6310/2013 г.
ОСЪЖДА М. Ц. Г. да заплати на адв. Ц. Д. – У. от [населено място] 1202, [улица], ет. 3, ап. 5, особен представител по чл. 47, ал. 6, предл. 2 ГПК на С. Л. В., сумата в размер на 500 лв. – дължимо адвокатско възнаграждение за производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: