О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
София, 21.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 2889/2015 год.
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от адв. И. И., в качеството й на процесуален представител на Г. К. С. и Г. З. С., против определение № 25958/19.12.2014 г., постановено по ч.гр.дело № 15442/2014 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 02.06.2014 г., постановено по гр.д. № 14215/2014 г. по описа на Софийски районен съд, с което е оставена без разглеждане молба с вх. № 4186/18.03.2014 г. с искане за спиране на изпълнението на изп.дело № 2013485804031 на ЧСИ У. Д. на основание чл. 524 ГПК.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси: 1. Допустимо ли е на основание чл. 524 ГПК искане за спиране на въвод във владение на недвижим имот от трето лице, което е било във владение на имота, преди предявяване на иска, ако ЧСИ изпълнява заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК; 2. Изпълнителният лист /без значение дали е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение или съдебно решение, ползващо се със сила на присъдено нещо/ поражда ли изпълнителна сила и по отношение на трети лица. Във връзка с тези два въпроса сочи бланкетно основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Поставил е и следния въпрос: 3/ Наличието на първоначална липса на изпълнително основание пречка ли е за образуване на изпълнително дело. Сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като излага съображения, че въпросът е разрешен в противоречие с решение №31/09.09.2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 31 от 12.02.2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТК, решение № 292/05.04.2011 г. на Районен съд-Сливен, ГО, решение № 33/18.01.2011 г. на Окръжен съд-Шумен.
Ответникът по частната жалба [фирма] е подал писмен отговор по чл. 287 ГПК чрез юрск. В.Н., в който излага съображения, че жалбата е нередовна, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване, а по същество е неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по частната жалба И. В. Ц. е подала писмен отговор по чл. 287 ГПК, чрез адв. Н. Х., в който излага становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
Производството пред Софийски районен съд е образувано по молба от Г. З. С. и Г. К. С. с искане за спиране на изпълнително дело № 2013485804031 на ЧСИ У. Д. на основание чл. 524 ГПК. С определение от 02.06.2014 г. първоинстанционният съд е оставил молбата без разглеждане.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че поддържаното от жалбоподателите придобивно основание на правото на собственост върху имота, предмет на принудително изпълнение не е доказано с писмени доказателства, каквото е изискването на чл. 524 ГПК. Посочил е, че твърдението на жалбоподателите, че са собственици по давност не е доказано с представените писмени доказателства, а в това производство не могат да се доказват предпоставките за придобиване собствеността на посоченото от него основание. Отделно съдът изрично е посочил, че разпоредбите на чл. 523-524 ГПК в случая са неприложими, а следва да се приложи чл. 498, ал. 2 ГПК. Постановеното определение е аргументирано с мотивите, че третото лице не може да заявява никакви права срещу купувач от публична продан, като също така не може да обжалва действията на съдебния изпълнител и да предявява владелчески иск. Единствената защита, която законът предоставя на третото лице, е искът за собственост, като се е позовал на решение № 794/22.10.2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.постановено по гр.д № 674/2010 г.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
В случая поставените от касаторите въпроси в подаденото изложение на основанията за допускане до касационно обжалване не отговарят на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулираните въпроси изобщо не са били разглеждани от въззивния съд. В обжалваното определение не е давано правно разрешение по тях, те не са били предмет на обсъждане, тъй като не са част от предмета на спора. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което молбата на настоящите касатори е оставена без разглеждане, като е приел, че не са налице процесуалните предпоставки за разглеждането й, доколкото в случая изпълнително основание е процесното постановление за възлагане. Това разрешение е обусловило извода на съда, че редът по чл. 523-524 ГПК е неприложим в случая, а защитата на третите лица в изпълнителното дело – жалбоподателите Г. К. С. и Г. З. С. може да се осъществи единствено по реда на чл. 498, ал. 2 ГПК. Поставените въпроси не обективират правни разрешения на въззивния съд, а представляват общи и хипотетични питания, които нямат връзка с конкретния казус. Следователно не могат да послужат като общо основание за допускане на касационно обжалване на постановеното определение. С оглед диспозитивното начало, прокламирано в чл. 6 ГПК, съдът не може да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид, за да обоснове на наличие на основание за допускане до касационно обжалване. Липсата на формулиран правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
При този изход на спора в тежест на жалбоподателите следва да бъдат възложени направените и доказани от ответниците по касация разноски за настоящата инстанция в размер на по 200 /двеста/лева за всеки от тях.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 25958/19.12.2014г. на Софийски градски съд по гр.д. № 15442/2014 г.
ОСЪЖДА Г. К. С. и Г. З. С. да заплатят на С. ЕАД и на И. В. Ц. разноски за настоящата инстанция в размер на по 200 /двеста/лева за всеки от тях.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: