О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
София, 24.09.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 3879 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по жалба на К. И. Б. срещу определение № 263 от 17.04.2014 г. по ч.т.д. № 183/2014 г. за потвърждаване на определение № 22947/05.12.2013 г. по гр.д. № 5982/2013 г. по описа на Софийски градски съд, I г.о., 10 състав, с което съдът е отменил определението си за освобождаване на ищеца от заплащането на държавна такса и вместо това му е указал да внесе държавна такса в размер на 9 901.84 лв. Частният жалбоподател твърди, че въззивното определение е неправилно, поради което моли то да бъде отменено.
Противната страна Първа инвестиционна банка не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на жалбоподателя, приема следното:
С определение от 05.12.2013 г. по гр.д. № 5982/2013 г. Софийският градски съд е отменил определението си, с което е освободил ищеца от внасянето на държавна такса, като вместо това го е задължил да внесе по сметка на съда 9 901.84 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е предявен иск от К. И. Б. в качеството му на едноличен търговец, което следва от въведените в исковата молба твърдения за наличие на правоотношения с ответника по делото [фирма], сочещи за търговското качество на ищеца. С оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, която признава правото на освобождаване от държавни такси и разноски по делата само на физически лица, първоинстанционният съд е възприел извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 83 ГПК по отношение и на физически лица – търговци, като се е позовал и на съдебна практика на Върховния касационен съд в този смисъл. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е обсъдил подробно декларираните от ищеца обстоятелства, здравословното му състояние и доходи. Стигнал е до заключението, че за уважаване на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК е необходимо да се установи обективната невъзможност на молителя да реализира доходи от имуществото си, а данните по делото не обосновават такъв извод. Частната жалба против това въззивно определение е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/ и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК срещу акт на въззивния съд, с който по същество се оставя без уважение жалба срещу първоинстанционно определение за отказ от освобождаване от държавна такса. Съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК тази частна жалба подлежи на касационно разглеждане само ако са налице някои от основанията на чл.280, ал.1 от ГПК. Доводи за наличието на такива основания не се съдържат в общите оплаквания на частната касационна жалба. Въпреки указанията, дадени от Апелативен съд-гр. Варна в хода на администрирането на частната жалба, жалбоподателят не е изпълнил надлежно изискването да формулира правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Фазата по селекция на касационните жалби е задължителна в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, като предхожда и предпоставя разглеждането на жалбата по същество и проверката за правилността на обжалвания акт. Съобразно Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ВКС в тежест на касатора е формулирането на процесуалния или материалноправния въпрос по делото, обусловил решаващите мотиви на въззивния съд, по който той желае да бъде допуснато касационно обжалване. Върховният касационен съд няма право да изведе този въпрос от съдържанието на касационната жалба, а само да го уточни и конкретизира. Задължение на частния жалбоподател е също да обоснове и допълнително основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, като посочи дали съответният въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тези свои задължения частният жалбоподател не е изпълнил, поради което касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 263 от 17.04.2014 г., постановено по ч. търг. д. № 183/2014 г. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: