Определение №516 от 26.4.2012 по гр. дело №1185/1185 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
1185_11_opr288_kt

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
С., 26.04. 2012 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1185 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Т. Я. срещу въззивно решение от 17.05.2011 г. по въззивно гр.д. № 336 /2011 г. на Варненския окръжен съд, г.о., в частта, с която е потвърдено решение от 20.12.2010 г. по гр.д. № 43 /2010 г. на Варненския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу [фирма] иск за обявяване на недействителността на допълнително споразумение, сключено от страна на работника под заплаха.
Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна [фирма] оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и искът е неоценяем.
Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за обявяване на недействителност на допълнително споразумение поради подписването му от работника под заплаха с правна квалификация чл.74 КТ; Съдът е приел, като се е позовал на практика на ВКС – решение № 1116/ 1999 г. по гр.д. № 24 /1999 г. на ІІІ г.о., че подписване на допълнителното споразумение при заплашване по смисъла на чл.30 ЗЗД би било налице (л.4, долу), когато едната страна е била принудена да сключи договора под въздействието на основателен страх, възбуден от противоречащи на закона или морала действия, а ако извършените от едната страна действия не са от такъв характер, дори и да са възникнали у другата страна страхови представи, под влиянието на които тя да е подписала договора, не е налице опорочаване на волята и по смисъл на чл.30 ЗЗД; в случая отразеното след подписа „особено мнение” не означава, че несъгласието на работника е обусловено от непозволени и противоречащи на закона и морал средства и че волята не е свободно формирана, както и че изразеното след подписване на допълнителното споразумение от ищеца до ръководителя и несъгласие да бъде намалявано трудовото и възнаграждение също не обосновава недействителност на допълнителното споразумение. Съдът е приел също, че с исковата молба не е наведено основание за недействителност на допълнителното споразумение, че то е сключено за работодателя от лице без представителна власт (стр. 3), поради което първоинстанционният съд не е следвало да се произнася по него, но дори и да се приеме, че е било наведено – липсата на произнасяне от районния. съд не може да бъде санирана чрез инстанционен контрол – могло е да стане чрез допълване на решението, каквото не е искано.
Жалбоподателят извежда следните въпроси:
1. Материалноправен: Може ли при отразено в допълнителното споразумение „особено мнение” на работника да се приеме, че е налице съгласие и дали допълнителното споразумение не е нищожно, уговорката не е ли нищожна. Въпросът е обуславящ доколкото се отнася до наведеното основание недействителност поради заплашване, но въззивният съд го е разрешил в съответствие с установената практика след като е извършил е тълкуване на волята на ищеца (работника) и не е установил съдържание на израза, което да означава опорочаване на волята поради заплашване, както се твърди впоследствие. Разрешението е в съответствие с установената практика, според която, за да има „особено мнение”, трябва да е уточнено по кой въпрос е то, а за приложението на чл.30 ЗЗД е необходимо допълнителното споразумение да е подписано от работника при заплашване от работодателя – чрез възбуждане у работника на основателен страх от непозволени, противоречащи на закона или морала действия на работодателя; каквито могат да бъдат и заплахи за уволнение от заеманата длъжност.
2. Процесуалноправен: Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по основанието нищожност на допълнителното споразумение, поради това че не подписано от управител и прокурист, по който не се е произнесъл първоинстанционния съд.
Въпросът е обуславящ, но е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената практика (на л.3 и 4) в смисъл, че доколкото с исковата молба не е наведено такова основание за недействителност на допълнителното споразумение, съдът не следва да се произнася по него, евентуално – че доколкото в случая няма произнасяне от първоинстанционния съд по такова отделно основание и не е правено искане за допълване на решението, то не може да бъде разгледано от въззивния съд по реда на инстанционния контрол.
Поради изложеното следва да се приеме, че не са изведени основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, не основателно е и искането на ответника за разноски, т.к. с представената фактура не е удостоверено заплащането на претендираните от адвокатското дружество разноски, за което няма дори твърдение.
Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 17.05.2011 г. по въззивно гр.д. № 336 /2011 г. на Варненския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top