О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
София, 07.07.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети юли през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 346/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Български пощи” Е. – гр. С., срещу определение № 1* от 19.12.2009 г. по ч. гр. д. № 11910/2009 г. на Софийски градски съд, ІV А отделение, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството против разпореждане от 19.10.2009 г. по ч. гр. д. № 41655/2009 г. на Софийски районен съд, 55 състав. С първоинстанционното разпореждане е отхвърлено подаденото от „Български пощи” Е. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу „Ю” А. за сумата 2 44.77 лв.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното определение поради нарушение на закона и необоснованост на изводите за нередовност на заявлението, с което е инициирано заповедното производство. Прави се искане за отмяна на определението и за издаване на исканата заповед за изпълнение на парично задължение.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в молба – изложение от 05.02.2010 г. В молбата се поддържа, че отхвърлянето на заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК с необосновано /неправилно/ решение на районния съдия съставлява обстоятелство от значение за точното прилагане на закона, което обуславя достъп до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът „Ю” А. – гр. С. не изразява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди разпореждането на Софийски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „Български пощи” Е. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу „Ю” А. , съставът на Софийски градски съд е приел за законосъобразни изводите на първоинстанционния съд за нередовност на заявлението поради несъответствието му с изискванията на чл.411, ал.2, т.1 във вр. с чл.410, ал.2 от ГПК. Изложени са съображения, че заявлението не съдържа достатъчно данни, необходими за индивидуализиране на паричното задължение, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение.
Предмет на касационно обжалване е определение на въззивен съд по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, което по изрично разпореждане на чл.274, ал.3 от ГПК подлежи на касационен контрол при предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК. За да е допустимо обжалването, определението следва да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил крайния изход на делото, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВС или ВКС /т.1/, решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. Съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на обуславящия правен въпрос е задължение на касатора, респ. частния жалбоподател; Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства, а може само да го конкретизира, уточни и квалифицира.
В конкретния случай частният жалбоподател не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, който би могъл да бъде определен като обуславящ за крайния изход на делото. Депозираната на 05.02.2010 г. молба – „изложение” съдържа съждения на жалбоподателя в подкрепа на тезата му за редовност на подаденото заявление по чл.410 от ГПК и възпроизвежда релевираните в частната касационна жалба доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Евентуалните нарушения на закона, допуснати от въззивната инстанция при постановяване на атакуваното определение, и необосноваността на съдържащите се в определението изводи, са регламентирани от законодателя в чл.281, т.3 от ГПК като основания за касационно обжалване на съдебните актове, които са различни от предвидените в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Поради отсъствието на тъждество между двете групи основания обжалваният съдебен акт не би могъл да бъде допуснат до касационен контрол единствено поради наличие на основания от кръга на визираните в чл.281, т.3 от ГПК, които са относими към правилността му.
Непосочването на значимия за конкретното дело правен въпрос от частния жалбоподател и отсъствието на процесуална възможност за формулиране на въпроса от касационния съд е достатъчно основание за недопускане на атакуваното определение до касационно обжалване в съответствие с разрешението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, без да се обсъжда поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1* от 19.12.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 11910/2009 г. на Софийски градски съд, ІV А отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :