О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№516
Гр.София, 20.10.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 1664/2016 год.
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. – ПС – Б ЕАД [населено място], представлявано от изп. директор А. Д. А., против определение от 06.06.2016 год. по в.ч.т.д.№ 35/2016 год. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя да му бъде предоставена правна помощ за процесуално представителство по делото /приподписване на частна касационна жалба вх.№ 1189/14.03.2016 г. от адвокат и изготвяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване/.
В частната жалба се съдържат доводи, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно, поради което се претендира отмяната му и постановяване на друго, с което молбата за предоставяне на правна помощ да бъде уважена. Поддържа се, че законът за правната помощ не следва да се тълкува буквално, а според неговия подтекст, според който всеки засегнат трябва да има гарантиран достъп до правосъдие, вкл. фирми с временни финансови проблеми.
Отговор против частната жалба е депозирала насрещната страна НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД [населено място], чрез процесуалния си пълномощник – ст.ю.к. И. М., в който изразява становище за нейната недопустимост и неоснователност.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, на основание чл.278 ГПК приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице – страна по делото, чието искане по чл.95 ГПК е било оставено без уважение с обжалваното определение, в срока по чл.275 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт.
По същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Правилно съставът на въззивния съд е съобразил, че тъй като молителят е търговско дружество и делото, по което се прави искане за предоставяне на правна помощ, също е търговско, то ЗПП в случая е неприложим. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл.5 от ЗПП – че такава помощ се предоставя на физически лица; и на чл.24 т.3 от ЗПП – че правна помощ за процесуално представителство не се предоставя по търговски дела.
Определението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Законът за правната помощ има за цел да гарантира достъп до правосъдие на социално слаби граждани и лица в риск, като разходите за тяхната адвокатска защита се поемат от държавния бюджет. Социалният характер на нормативния акт изключва приложението му спрямо търговски дружества, не само с оглед изискванията за стриктното му тълкуване, но и при съобразяване на смисъла и целта на закона.
Следва да се отбележи, че относно неприложимостта на ЗПП спрямо търговци /ЕТ, дружества/ съществува трайно установена и константна практика на ВКС, на която обжалваното определение изцяло съответства: Определение № 567/12.07.2011 г. по ч.т.д. № 522/2011 г. на ІІ ТО, Определение № 985/12.12.2011 г. по ч.т.д. № 879/2011 г. на ІІ ТО, Определение № 941/25.11.11 г. по ч.т.д. № 843/11 г. на ІІ ТО; Определение № 338/01.07.2015 г. по ч.гр.д.№ 1615/2015 г. на І ГО и мн. др.
С оглед гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.06.2016 г. по в.ч.т.д. № 35/2016 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: