О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
София, 15.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 55/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. Ж. Ж.,чрез пълномощници адв.Н. Т. и адв.Г. В. срещу решение № 1082/09.08.2016 г. по гр.д.№ 785/2016 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 881/08.03.2016 г. по гр.д.№7249/2015 г. на Районен съд-Варна, ХХVІ състав. С него касаторката е осъдена да заплати на Г. А. Г. сумата 24 500 лв. заявена като частичен иск от цялата претенция в размер на сумата 92 582 лв.,с правно основание чл.92 ЗЗД, представляваща неизпълнено задължение за заплащане на неустойка по договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.06.2010 г., обективиран в нот.акт № 121 т.І, рег.5640, дело № 87/2010 г. на нотариус рег.№ 116.
В касационната жалба се прави оплакване за незаконосъобразност на решението, тъй като ищецът знаел за недостатъците на имота, който купува, или би могъл да ги узнае при полагане на дължимата грижа. Уговорената неустоечна клауза противоречи на добрите нрави, излиза от санкционния и обезщетителен характер и води до неоснователното обогатяване на кредитора, който е отстранен само от части от имота.Така той черпи права от собствено виновно поведение.Касаторката счита,че неустойката най-малко е следвало да бъде намалена. Иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск, евентуално намаляване на неустойката.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. и т.3 ГПК.Поставят се въпросите:
-носи ли отговорност продавачът, тогава когато видно от доказателствата по делото купувачът е знаел за недостатъците на имота и може ли да претендира неустойка въпреки нормата на чл.188 ЗЗД ,като видно от доказателствата по делото купувачът е знаел за евентуалните бъдещи претенции на трети лица досежно имота ,предмет на продажбата, съответно при полагане на дължимата грижа е можел да предположи,че има риск от съдебно отстраняване на идеални части от имота.
Касаторката счита,че съдът не е съобразил, че на основание чл.188 ЗЗД кредиторът не може да търси отговорност длъжника, когато е знаел за недостатъците на имота, който купува.Твърди, че в този смисъл е постоянната практика и доктрина, посочва труд на правник.
-екзорбитантна ли е неустоечна клауза,която надвишава вредите повече от пет пъти; допустимо ли е съдът да приложи неустоечна клауза, която е уговорена за пълно неизпълнение в случаите на частично неизпълнение, съответно частична евикция; съществува ли разграничение между неустойка за цялостно неизпълнение и неустойка за частично неизпълнение, може ли уговорената неустойка за пълно неизпълнение да се приложи за частично неизпълнение; може ли и овластен ли е съдът тогава, когато не е уговорена изрично клауза за частично неизпълнение да допълни волята на страните и да приложи по аналогия клаузата за пълно неизпълнение.
Намира, че уговорената неустойка противоречи на добрите нрави защото излиза от санкционния и обезщетителен характер и че купувачът черпи права от своето виновно поведение.Поддържа ,че не са съобразени обстоятелствата,че неустойката е дължима само при пълно отстранение,че следва да се отличава от тази за частично неизпълнение и че надвишава пет пъти причинените вреди.Твърди,че обжалваното решение противоречи на теорията и посочва труд на правник, в който според нея е застъпено това становище.
-нищожна ли е поради противоречие със закона уговорена неустоечна клауза тогава, когато купувачът е знаел за евентуалните претенции и правата на трети лица, които биха могли да доведат до отстраняване от имота; при направено възражение по чл.192 ГПК неустоечната клауза явява ли се нищожна; има ли характер на санкционна клауза спрямо купувач, който не е положил дължимата грижа клаузата на чл.192 ГПК; при неприложение на чл.192 ГПК от съда,при изрично възражение от страна на касатора, не води ли това до неоснователно обогатяване на купувача, доколкото същият е знаел за правата на трети лица, както и че може да претърпи евентуално евикция./Вероятно касаторката е допуснала техническа грешка и има предвид чл.192 ЗЗД/.
Поддържа,че неустойка изобщо не се дължи с оглед разпоредбата на чл.192 ЗЗД и след като купувачът е отстранен само за 3/8 ид.части от имота.Намира,че допускането на касационното обжалване ще допринесе за развитие на правото, тъй като ще попълни празноти в правната теория и съдебната практика, което само по себе си е основание за селекция.
Ответникът по касационната жалба Г. А. Г. в писмен отговор, подаден чрез адв.В. Г., я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е допустима.
За да постанови своя съдебен акт въззивният съд е приел,че през 2004 г.трима съсобственици,сред които и касаторката са продали на ищеца 1/10 идеална част от процесния имот,представляващ терен с площ от 1 500 кв.м. в местността „А. мак“ в землището на [населено място], подробно описан.С договор било разпределено ползването заедно със съсобственичката Н. Ж. П.. Впоследствие ищецът и съпругата му дарили този имот на синовете си. През 2010 г. касаторката продала на ищеца собствените си 1350 кв.м.ид.части от същия. В нотариалния акт, с който договорът е изповядан, тя декларирала,че е единствен собственик на продаваемите идеални части,че не са прехвърляни реални или идеални части в собственост на трети лица,не са скючвани предварителни договори, няма каквито и да е вещни тежести, съдебни спорове, на продавачката не са известни претенции от страна на трети лица за имота. Уговорена е клауза ,според която ако купувачът претърпи евикция на каквото и да е основание и при установяване по съдебен ред на права на трети лица, то продавачът се задължава да му заплати неустойка в размер на сумата 92 582 лв., да възстанови продажната цена и всички необходими и полезни разноски.Уговорена е продажна цена в размер на 44 325,75 лв., от които 19 325,74 лв. са изплатени на продавачката в деня на сделката, а остатъкът от 25 000 лв. е следвало да бъде преведен по банков път до 23.06.2010 г., след представяне на удостоверение за влязло в сила определение по гр.дело № 64/2009 г. на Районен съд-Варна. Същото е образувано по искова молба, подадена от трима ищци срещу касаторката, за признаване на основание чл.42 ЗН за нищожно на саморъчно завещение от 17.03.2006 г., направено от Н. Ж. П. в полза на касаторката. С молба от 14.04.2010 г.ищците оттеглили иска си и с влязло в сила определение производството по образуваното дело№ 64/2009 г. на Районен съд-Варна било прекратено на основание чл.232 ГПК.С решение по гр.д.№17053/2010 г. на Районен съд-Варна ищецът е осъден да предаде на същите лица 3/8 ид.части от процесния имот.В мотивите на същото е посочено,че с влязло в сила решение по гр.д.№ 4369/2009 г.на Районен съд-Варна е прогласена нищожността на саморъчното завещание в полза на касаторката и е допусната делба на имота. Въззивният съд е направил извод, че предявеният иск е с правно основание чл. 92 ЗЗД. Приел е, че неустойката е уговорена в договора за покупко-продажба и че с влязло в сила решение ищецът е отстранен до размер на 3/8 идеални части от имота, оказвайки се съсобственик с трети лица.Посочил е, че напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, че не са приложими разпоредбите на чл.192 ал.1 вр.чл.188 и чл.192 ал.2 ЗЗД. Намерил е, че уговорката за неустойка не е нищожна,поради противоречие с добрите нрави.Приел е също така,че на страните е било известно към датата на сключване на договора наличието на съдебен спор между касаторката и лицата,в чиято полза впоследствие е отстранен ищецът.Това производство е било прекратено поради оттегляне на иска с определение от 14.04.2010 г.,като ищците са се позовали на отпадналия си интерес.Само изплащане на част от продажната цена е поставено в зависимост от представяне на удостоверение за влизането в сила на това определение.Към датата на сделката не е било налице висящо производство по претенции за собственост от трети лица.Въззивният съд изтъква,че оттеглянето дава възможност на ищците отново да предявят пред съда иска, и ако страните са били наясно с последиците, то това обяснява защо размерът на уговорената неустойка е два пъти по-голям от продажната цена. Намира, че уговарянето на неустойка не следва да носи негативни последици на ищеца. Знанието на възможните претенции от трети лица може да се свърже с отпадане отговорността на продавача при евикция ,съгласно чл.191 ал.1 вр.чл.188 ЗЗД, но не и с уговорена неустойка. Разпоредбите уреждат освобождаването му от отговорност в случай че не е бил привлечен в производството по делото, а не недължимост на уговорена неустойка при евикция. Въз основа на тези законови текстове не може да се обоснове нищожност на неустойката,като противоречаща на закона и добрите нрави.Прекомерността на неустойката не я прави нищожна, поради накърняване на добрите нрави.Позовал се е на постановката в ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСТК-т.3. Посочил е , че възражението за прекомерност е направено едва във въззивното производство.Не е приел и твърдяното от касаторката,че уговорената неустойка касае само пълна евикция, нито че е налице такава законова презумпция. Направил е извод,че неустойката не е прекомерна с оглед причинените вреди в размер на 18 469,06 лв.,независимо че ги надвишава пет пъти. Намерил е, че от значение са и обстоятелствата,че ищецът се е оказал съсобственик с трети лица и при това положение неустойката не е прекомерна. Счел е,че тъй като тя касае изпълнението в цялост, а е налице неизпълнение до размер на 3/8 идеални части,то и нейният размер следва да бъде намален пропорционално до размер на 38 575,83 лв. Тъй като тази сума надхвърля размера на предявения частичен иск е направил извод,че правилно той е уважен изцяло.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.Достъпът до касационно обжалване е ограничен, като за допускането му касационните жалби се селектират. Съгласно приетото в ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК, за да бъде допуснато касационно обжалване, следва да бъде обосновано наличието на общо и допълнително основание.Общото основание предпоставя извеждане на материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда за постановяване на въззивното решение.Според разрешението в т.1 от цитираното ТР въпросът не трябва да е свързан с правилността на обжалваното рнешение, възприемането на фактическата обстановка и с обсъждането на събраните по делото доказателства.Първата група формулирани от касаторката въпроси произтичат от становището й за осъществен факт -знание на ищеца за недостатъците на имота, който въззивният съд не е приел за установен.Поради това те не са обвързани с решаващите му изводи и с приетите от него правни разрешения. От втората група въпроси също няма такъв,който може да бъде приет за релевантен. Въззивният съд не е разсъждавал дали неустойката е екзорбитантна, а дали е прекомерна.Останалите въпроси са формулирани с оглед становището на касаторката за осъществени факти, а не с оглед решаващите изводи на съда. Същото се отнася и за третата група въпроси. Последният от тях е хипотетичен, по него не са формирани мотиви. Не е обосновано никое от поддържаните допълнителни основания. Не е издирена и приложена задължителна съдебна практика при пълен идентитет на разглежданите случаи и не е направен анализ и съпоставка в какво се изразява противоречието на съдържащите се в атакувания съдебен акт правни изводи с оглед доказване основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Не са изложени аргументи за обосноваване основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Това не може да стане само с възпроизвеждане на законовите разпоредби.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на разноски в настоящото производство за заплащане на адвокатско възнаграждение. То е установено с приложения договор за правна защита и съдействие, съдържащ отбелязване за заплащането им в брой.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1082/09.08.2016 г. по гр.д.№ 785/2016 г. на Окръжен съд-Варна .
ОСЪЖДА К. Ж. Ж. да заплати на Г. А. Г. сумата 2 500/две хиляди и петстотин/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: