2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
София, 24.09.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 4283 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изречение второ от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. И. К. и П. Д. К. срещу определение № 108 от 17.06.2015 г., постановено по гр. д. № 2917 по описа за 2015 г. на ІІ ГО на ВКС, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 7713 от 4.09.2014 г., подадена от Д. И. К., за отмяна на основание чл.304 от ГПК на решение № І-043-13 от 7.2.2011 г. по гр. д. № 56729 по описа за 2009 г. на Софийския районен съд. Частните жалбоподатели твърдят, че определението на ВКС е неправилно, поради което молят да бъде отменено и молбата за отмяна да бъде разгледана по същество.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на частните жалбоподатели, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на ВКС, поради което е допустима съгласно чл.274, ал.2, изречение второ от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Д. К. е поискала отмяна на влязло в сила съдебно решение за разпределение на ползването по реда на чл.32, ал.2 от ЗС, тъй като е станала съсобственик на разпределеното дворно място, но не е участвала в делото. Основанието за отмяна в този случай е разпоредбата на чл.304 от ГПК и молбата е допустима само ако от твърдението на молителя се установява, че той е имал качеството на необходим другар/чл.216, ал.2 от ГПК/, затова силата на пресъдено нещо се разпростира и спрямо него, независимо че не е бил страна по делото. Д. К. няма такова качество, тъй като тя и нейният праводател И. К. са придобили правото на съсобственост от участвалия в производството по разпределение на ползването П. К. след влизане в сила на съдебното решение. Ето защо силата на пресъдено нещо обвързва Д. К. като частен правоприемник на участвалата в делото страна, а не като необходим другар, който не е бил страна в процеса. Следователно молбата за отмяна е недопустима и правилно е била оставена без разглеждане.
Изложените в частната жалба доводи нямат отношение към решаващия извод в обжалваното определение за недопустимост на молбата за отмяна. Причините за пропускане на срока за въззивно обжалване, за прехвърлянето на съсобствеността след влизане в сила на решението, както и защитната стратегия на частните жалбоподатели и квалифицирането на молбата за отмяна като искова молба не могат да променят правното положение на Д. К.. Тя не се явява необходим другар и не може да се позове на разпоредбата на чл.304 от ГПК, за да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което трябва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 108 от 17.06.2015 г., постановено по гр. д. № 2917 по описа за 2015 г. на ІІ ГО на ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.