О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
гр.София, 15.11.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 139 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Николова К., Р. С. К., Н. С. К., действаща със съгласието на своята майка В. Николова К. и Р. В. К., чрез адв.В.Н., против решение № 1302/28.05.2018 г. по в.гр.д. № 4055/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав в частта, с която частично е отменено решение № 4048/ 07.06.2017г., изменено с определение от 04.07.2017г., постановени по гр.д. № 1687 /2017г. на СГС, ГО, I – 22 състав и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от В. Николова К., Р. С. К., Н. С. К. срещу ЗАД „Армеец“АД, искове с правно основание по чл.226,ал.1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от преживени болки и страдания от смъртта на С. Д. К., настъпила при пътнотранспортно произшествие, станало на 11.02.2015г., за разликата над сумите от по 150 000 лева до размер на сумите от по 200 000 лева за всяка една от тях, заедно със законна лихва върху разликата между сумите и е отхвърлен предявеният от Р. В. К. срещу ЗАД“Армеец“АД иск с правно основание по чл.226,ал.1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от преживени болки и страдания от смъртта на С. Д. К., настъпила при пътнотранспортно произшествие, станало на 11.02.2015г, за разликата над сумата 120 000 лева до размер на сумата 200 000 лева, заедно със законна лихва върху разликата между сумите и са присъдени разноски на застрахователя за въззивната инстанция в размер на сумата 4 749,99 лева.
Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения си отговор ответникът ЗАД“Армеец“АД оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Третото лице помагач на ответника Р. Р. Р. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено настъпването на ПТП на 11.02.2015г., при което е починал С. К., баща на Н. и Р. К., съпруг на В. К. и син на Р. К.. Въззивната инстанция е констатирала влязлата в сила присъда срещу виновния за ПТП водач Р. Р.. Съобразно свидетелските показания съпругата и децата преживяват тежко загубата на своя баща, респ. съпруг, с който приживе са имали отлични взаимоотношения. Съдът е отчел обстоятелствата, че приживе семейството е живяло заедно в един дом, починалият е полагал изключителни грижи за децата си и съпругата си, той е бил на 41 години към датата на ПТП и е имал собствен бизнес, както и са взети предвид социално-икономическите условия в страната към датата на произшествието, предвид официалните статистически данни за минималната работна заплата за първата половина на 2015г. Поради което е присъдил обезщетение в размер на 150 000 лв. за всяка една от ищците В. Николова К., Р. С. К., Н. С. К., като за разликата над 150 000лв. до претендираните и присъдени от първата инстанция 200 000лв. исковете са преценени като неоснователни. По отношение на ищцата Р. К., за да определи обезщетение в размер на 120 000лв. решаващият съд е приел, че същата търпи страдания от загубата на сина си, като от 2012г. е поддържала връзка с него по скайп и телефон и поне едни път годишно се е връщала в България от Лондон, където се е установила постоянно да живее.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, т.е. който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Бланкетното позоваване на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения правен въпрос.
В настоящия случай касаторите формулират само един правен въпрос: Съобразени ли са присъдените суми по делото със задължителната практика на ВКС и ВС относно размера на дължимото обезщетение за репарация на претърпените неимуществени вреди?
Същият не изпълнява в цялост изискването по чл.280, ал.1 ГПК към общото основание за достъп до касация. За да се отговори на поставения въпрос е необходимо настоящата инстанция да извърши проверка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, за да прецени дали присъдената като краен резултат сума съответства на доказаната вреда. Посочването на практика на ВС и ВКС и коментирането й с оглед конкретните изводи на въззивната инстанция в обжалваното решение, представлява навеждане на доводи, които повтарят съдържанието на самата касационна жалба и по същество представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Същите обаче не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК. Дейността на ВКС във фазата по чл.288 ГПК предполага разглеждане на дадени разрешения по приложение на материалноправни или процесуалноправни норми във връзка с конкретно поставени правни въпроси, а не проверка за обоснованост на изводите на въззивния съд. Въз основа на доводите, съдържащи се в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не може да се конкретизира и съответно да се уточни правен въпрос. Следва да се има предвид, че не присъдената сума като краен резултат, е обуславящ решаващите правни изводи на въззивния съд въпрос, а критериите, от които е изходил съставът при определянето й. Разлгледан в този аспект поставеният въпрос не отговаря на условието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като при определяне на обезщетенията САС е съобразил всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства: съдържание на действителните отношения между починалия и всеки един от ищците, отражение на загубата му върху тях, възраст на починалия, социално-икономически условия в страната към датата на деликта. Следователно при постановяване на решението си въззивният съд не се е отклонил от съдебната практика, обективирана в ПП №4/68г. на ВС, Решение № 190/27.06.2013г. по т.д. № 945/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 78/07.05.2013г. по т.д. № 490/2012г. на ВКС, I т.о. и Решение № 104/25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, I т.о.
Касаторите се позовават и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК „очевидна неправилност” за допускане на касационен контрол. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице при съдебен акт, който е постановен “contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен “extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на САС.
Доколкото на осн. чл.78, ал.8 ГПК е поискано присъждане на разноски от ЗАД“Армеец“АД, поради изхода на спора пред касационната инстанция се дължи присъждане на такива в размер на 200 лв., на осн. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № решение № 1302/28.05.2018 г. по в.гр.д. № 4055/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА В. Николова К., Р. С. К., Н. С. К., действаща със съгласието на своята майка В. Николова К. и Р. В. К. да заплатят на ЗАД“Армеец“АД сумата от 200 лв., представляваща сторените от дружеството разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: