О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
гр. София 07.06.2018 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4057/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез юрисконсулт Г. М., против решение № 947/12.07.2017 г. по гр.д. № 2526/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 2671/04.08.2016 г., постановено по гр.д. № 8608/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е осъдена [фирма] да заплати на А. Н. Р. сумата от 16 327, 16 лв., представляваща обезщетение в размер на претърпените имуществени вреди, причинени в резултат на неизпълнението от банката като пазач спрямо дължимите суми, налични в банкова сметка на длъжника кооперация „А. с.“ по изп.д. № 20127580401702 и № 20107580401551 на ЧСИ М. О., рег. № 758, които суми са били налични и са постъпили по банковите сметки на длъжника Кооперация „А. с.“ в [фирма], за периода от налагане на запор по изп.д. № 1551/2010 г. на ЧСИ О. на 16.09.2010 г. до 22.11.2012 г., което неизпълнение е довело до невъзможност ищецът да удовлетвори вземането си по изп.д. № 20127580401702 /№ 1702/2012 г./ на ЧСИ О., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба – 09.07.2015 г. до окончателното плащане на дължимите суми, както и да заплати сторените по делото разноски.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск.
В изложението на основанията за допускане до касационна проверка са формулирани следните въпроси: 1. Следва ли да се ангажира отговорността на третото задължено лице, ако след получаване на запорното съобщение, то е уведомило съгласно чл. 508, ал. 1 ГПК съдебния изпълнител за наличието на други претенции и предходно наложен запор, но при последващи съобщения от съдебния изпълнител по същото изпълнително дело не е направило такова уведомление, и ако не е доказана причинно-следствена връзка между нарушението и вредата; 2. Необходимо ли е при налагане на повече от един запор върху едно и също вземане по сметка в банка, съдебният изпълнител да е бил уведомен от третото задължено лице /банка/ за предходно наложените от самия него запори върху същото вземане, за да изпълни задължението си по чл. 459 ГПК /запазване на припадаща се на обезпечен кредитор част от постъпили в изпълнение на запор суми/; 3. В случай, че уведомяване е необходимо, но не е било извършено, а на СИ служебно му е известно наличието на предходно наложени от самия него запор, следва ли този запор да бъде отчетен от СИ при разпределението и ако да, може ли да се счита, че е налице причинно-следствена връзка между липсата на уведомяване от третото задължено лице за предходно наложения запор и неудовлетворяване претенцията на взискателя по ИД; 4. Когато по различни ИД един СИ е наложил няколко запора по сметка на един и същ длъжник в една и съща банка, и банката преведе суми в изпълнение на някои от запорите, трябва ли СИ да отнесе полученото плащане в погашение на вземането именно по запорите, посочени от банката в основанието на преводите, или следва да приложи чл. 459 ГПК. Във връзка с всички поставени въпроси се позова на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като сочи решение от 23.10.2012 г. по гр.д. № 1740/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд. А по отношение на въпросите, формулирани под номер 2, 3 и 4 изтъква и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на касационната жалба, подаден от адв. И. В., в качеството му на процесуален представител на ответната страна касация – А. Н. Р.. Поддържат се доводи за недопустимост на касационното обжалване във връзка с посочените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и за неоснователност на подадената жалба. Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Жалбата е постъпила в съда на 21.08.2017 г. преди влизане в сила на измененията на ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 ПЗР на ЗИД на ГПК подлежи на разглеждане по досегашния ред. Подадена e в срока по чл. 283 ГПК, против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване с оглед цената на предявения иск, жалбоподателят е страна с интерес да обжалва постановеното решение ,поради което жалбата е процесуално допустима.
Окръжен съд – Пловдив се е произнесъл като въззивна инстанция по предявения от А. Н. Р. против [фирма] иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Ищецът е обосновал правния си интерес с твърденията, че по допуснато обезпечение на негов бъдещ иск против Кооперация „А. с.“ е образувано изп.д. № 1551/2010 г. по описа на ЧСИ О. и е наложен запор на вземанията по сметките на кооперацията в ответната банка до сумата от 52 200,47 лв. В съобщение, изпратено до ЧСИ, банката е посочила, че сумата, налична по сметката, е достатъчна да обезпечи половината от вземането, както и че липсват други претенции. След уважаването на обезпечения иск А. Н. Р. се е снабдил с изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изп.д. № 1702/2012 г. по описа на ЧСИ О., което било присъединено към изп.д. № 1551/2010 г. След налагането на запора за изпълнение било установено, че по сметките липсват средства и в крайна сметка задължението не е изпълнено. Ищецът е предявил искане банката да бъде осъдена да заплати сумата от 16 327, 16 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени поради невъзможност за удовлетворяване на вземането му по изп.д. № 1702/2012 г., настъпили в резултат от неизпълнение на задължението на банката да бъде пазач на запорираните средства за периода от налагане на запора по изп.д. № 1551/2010 г. на 16.09.2010 г. до налагане на запора по изп.д. № 1702/2012 г.
За да се произнесе с обжалваното решение Окръжен съд-Пловдив подробно е анализирал събраните писмени доказателства и данните от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. Посочил е, че за периода от 16.09.2010 г. до 22.11.2012 г. по сметката на Кооперация „А. с.“ са наложени 12 запора, като първият от 16.09.2010 г. е обезпечителният запор на ищеца А. Н. Р.. В същото време от разплащателната сметка на Кооперация „А. с.“ при [фирма] са изплатени суми в общ размер на 35 092, 23 лв., от които 35 087, 33 лв. за изпълнение на запорни съобщения, описани в заключението на ССчЕ по дати, като първата сума е в размер на 1044,90 лв. по изп.д. № 1551/2010 г., а всички останали суми са изплатени по други изпълнителни дела и няма постъпили такива по изп.д. № 1702/2012 г. Съдът е приел, че е осъществен фактическият състав, обуславящ ангажирането на отговорността на ответника по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Посочил е, че запорът на ищецът е първи по ред и осъществен с получаването на запорното съобщение на 16.09.2010 г. за сумата от 52 200, 47 лв. Тъй като впоследствие са наложени запори за изпълнение на задължения по други изпълнителни дела, реализацията на обезпечените права на ищеца се гарантира от разпоредбата на чл. 459, ал. 1 ГПК. Именно поради предвидената възможност за присъединяване по право в изпълнителните производства, с разпоредбата на чл. 508, ал. 1, т. 3 ГПК законодателят е вменил задължение на третото лице – пазач на запорираните суми да съобщи на съдебния изпълнител за вече наложените запори. Окръжен съд – Пловдив е констатирал неизпълнение на посоченото задължение от страна на [фирма]. Осуетена била възможността да бъдат реализирани правата на ищеца чрез присъединяването му като обезпечен кредитор по останалите изпълнителни дела, по които са наложени запори. Банката е приела, че запорът е изпълнен без да е било налице основание за това, а същевременно не е осъществено задължението за уведомяване по реда на чл. 508, ал. 1, т. 3 ГПК. Изложеното е мотивирало съдът да приеме за противоправно бездействието на служителите на банката. За установено е прието и наличието на вреда, като е посочено, че поради липса на средства в запорираните сметки и липса на друго имущество на длъжника, вземанията на ищеца са останали неудовлетоврени. Окръжен съд – Пловдив е приел, че възражението за допринасяне на вредоносния резултат с бездействие от страна на взискателя, направено от страна на ответника, е преклудирано и не подлежи на разглеждане. Счел е за доказана и причинната връзка между противоправното поведение на служителите на банката и настъпилите вреди. Посочил е, че в случай, че банката надлежно бе изпълнила задълженията си на трето лице – пазач на запорираните суми и бе уведомила съдебните изпълнители за наличието на обезпечителен запор, би се стигнало до изпълнение на разпоредбата на чл. 459 ГПК и припадащата се на ищеца сума е щяла да се запази по сметката на съдебния изпълнител. Съобразявайки изложеното, Окръжен съд – Пловдив е достигнал до крайния си извод за основателност на предявената претенция. Искът е уважен изцяло в предявения размер от 16 327,16 лв.,въпреки присъдената сума от 28 985 лв.по изпълнителния лист.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/.
Формулираните въпроси в изложението на основанията за допускане до касационна проверка се отнасят до точното изпълнение на задължението за уведомяване по чл. 508, ал. 1, т. 3 ГПК. Те са хипотетично и абстрактно зададени и се иска общо тълкуване на закона, което да се даде от касационната инстанция. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, при преценка на събраните писмени доказателства, е констатирал неизпълнение на [фирма] да уведоми съдебни изпълнители, издаващи последващи запорни съобщения, за наложения обезпечителен запор – обстоятелства, които не са оспорени по делото. Поставените въпроси изискват произнасяне извън решаващата воля на съда, поради което те не могат да послужат като общо основание за допускане до касационна проверка. Акцентирането върху обстоятелството, че част от последващите запори по изпълнителни дела са наложени от съдебния изпълнител, наложил обезпечителния запор, не обосновава различен извод. На първо място то изобщо не е обосновало правни изводи на решаващия съд, а от друга страна законът не предвижда различна регламентация в такъв случай. Следва да се подчертае, че след налагането на запора третото задължено лице се явява пазач на запорираните суми, но спрямо длъжника – чл. 507, ал. 3 вр. ал. 2 ГПК. То не може да откаже плащане на съдебен изпълнител по съображения, че определена сума е запорирана по друго дело, щом признава задължението си към длъжника. Като плаща третото задължено лице се съобразява със задължителната за него заповед на съдебния изпълнител и не носи риск от незаконните изпълнителни действия. Задължение на третото лице, обаче, е да съобщи за правата на другите кредитори по отношение на запорираното вземане, за да бъдат гарантирани правата им по чл. 459, ал. 1 ГПК.
Липсата на поставен въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат допълнителните предпоставки за това. Само за пълнота на мотивите следва да се отбележи, че приложеното решение на САС е постановено по различна по своя предмет претенция и фактическа обстановка. Не е налице и бланкетно релевираното основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът не е обосновал наличието на поддържаната специфична предпоставка по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК,която е налице, когато по приложимата към казуса норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.
С оглед изхода на настоящото производство жалбоподателят следва да заплати направените и доказани от ответника по касация разноски в размер на 950 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 947 / 12.07.2017 г., постановено по в.гр.д. № 2526/2017 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
ОСЪЖДА [фирма] – София,ЕИК[ЕИК] да заплати на А. Н. Р. разноски за настоящата инстанция в размер на 950 лв. /деветстотин и петдесет лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: