О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
София, 08.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №6957/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на А. К. С. , Д. Й. Б. и Н. Й. С. ,наследници на починалия в хода на делото ищец Й. Н. С. от [населено място] срещу решение№1540 от 07.03.2014г по гр.дело № 14404/2013г. на Софийски градски съд в частта , с която е потвърдено решение от 07.06.2013г по гр.д. № 15306/2012г на СРС 64 състав по частично уваженото възражение на ответника в трудовия спор за прихващане на исковите вземания по 220 ал.1 , чл.222 ал.3 и чл.224 ал.1 КТ до размера на сумата 41 347,15 лв. като вземане от получени недобросъвестно и без основание допълнителни трудови възнаграждения от ищеца .
При сочено основание по чл. 280 ал.1, т.1 ГПК се поддържа противоречие с установената практика на ВКС по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и всички доводи , посочени във въззивната жалба от ищеца-въззивник. Изтъкнати са постановени по реда на чл. 290 ГПК реш.№548/2010г по гр.д № 1119/2009 ІІІ г.о ,реш.№217/2011г по гр.д № 761/2010 ІV г.о ,реш.№176/2011г.по гр.д № 598/2009 ІІ г.о ,реш.№801/2011 по гр.д № 276/2010 І г.о ,реш. № 320 /2011 по гр.д№1142/2010г І г.о ,реш. № 25/2012 на ІV г.о ,реш. №3/2013г ІV г.о като част от формираната по въпроса практика на ВКС .Като материалноправен е формулиран въпроса дали получаването на допълнителни възнаграждения , произтичащи от изпълнението на конкретен договор е добросъвестно и обосновано . На този въпрос въззивният съд е дал отрицателно разрешение в противоречие с практиката на ВКС , която сам е цитирал ,налице е и противоречие с ТР№79/1965г ОСГК и реш. №791/2011г по гр.д № 271/2010г ІІІп г.о , основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
В отговор И. за я. и. и я. е.при Б. (И.) оспорва основанията за допускане на касационната жалба до разглеждане. Въззивното решение е в съответствие с материалния закон. Въззивният съд е извършил самостоятелсна преценка на доказателствата , формирал е и самостоятелни изводи , изложени мотивирано. Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По въпроса за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства в съвкупност , цитираната от защитата практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК е давала положителен отговор,съответно при допускане на касационно обжалване е изтъквано основанието по чл. 280 ал.1 ГПК по отношение на въззивни решения, в които не е отговорено на всички доводи, обуславящи за крайния резултат при решаващата дейност на съда (реш.№331 от 2010г по гр.д № 257/2009ІVг.о ,реш.№65/2010 гр.д 4216/2008г ІV г.о) ,или не е посочено точно и ясно върху кои доказателства съдът основава приетата за установена фактическа обстановка (реш.№217/2011г,гр.д №761/2010г) ,включително ако се касае за противоречиви свидетелски показания (реш.№176 от 2011 ІV г.о). Противоречие с указанията по ППВС №1/1953г и формираната практика по чл. 290 ГПК по повдигнатия процесуалноправен въпрос обаче Върховен касационен съд е изтъквал като основание за допускане до касационен контрол при необсъждане на довод или възражение от решаващо значение , а не когато същите не са възприети от въззивния съд с мотивирано изтъкване на обстоятелствата , изключващи претиндираните от страната доказателствени изводи ,или правни последици. Съответно,обсъждането или необсъждането на едно доказателство като довод за порок при решаваща дейност, или за противоречие с установената практика , следва да се основава на неговата относимост към релевантните за спора факти – обстоятелствата ,които подлежат на изясняване, определяни от съда съобразно спорния предмет . Затова при формулиран процесуалноправен въпрос за задължението на съда по чл.235 ГПК , необходимата обосновка на основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. са конкретните доводи в изложението на касатора кое решаващо доказателство , или съображение на защитата е останало необсъдено, съответно в какво се изразява решаващото му значение за изхода на делото.
Върховен касационен съд ІІІ г.о не приема посоченото основание да е обосновано изтъкнато по процесуалноправен въпрос във връзка с решаващо произнесеното по делото възражение за прихващане от работодателя със суми , които касаторът е получил без основание и недобросъвестно под формата на допълнителни възнаграждения за периода 01.03.2009г- 31.12.2009 докато е бил в трудови правоотношения, като директор на И.. Въззивният съд е очертал (на стр.3 от мотивите) кръга релевантни факти, посочвайки кои от тях са спорни и констатирайки , че всички доказателства в тази връзка са обсъдени от първоинстнционния съд , противно възраженията по жалбата на ищеца. Предвид трудовия договор между страните и действащите вътрешни правила в Института, за да получи ищецът, негов директор ,спорните допълнителни възнаграждения , било е необходимо правно основание, материализирано по съответен ред. При правната квалификация на възражението за прихващане и произтичащото от същата разпределение на доказателствена тежест , въззивният съд е съобразил ТР № 135 от 01.12.1965г ОСГК на ВС и ППВС №1 /1979г. Всички наведени факти , относими към съществуването на правно основание за процесните парични отчисления в полза на ищеца ( които правни основания , оглед неговото качество, са били няколко възможни,но при определени условия),са изследвани ,в тази връзка са обсъдени доказателствата, включително десетте на брой докладни за изплащане на допълнителни трудови възнаграждения , носещи подписите , разпорежданията и отбелязванията на няколко лица, между които ищецът като директор ,същевременно получател на плащанията.Съдът е направил решаващия извод , че правно основание за получените суми ищецът няма .В изложението защитата на касатора не е обосновала каква връзка с този решаващ извод може да има обстоятелството ,че някой от подписвалите въпросните докладни лица е направил неправомерни ,без основание ,или допълнителни отбелязвания „институтски отчисления” ,щом както със или без отбелязването по основанието за осчетоводяване, право основание за ищеца да получи парите е липсвало . Поради спецификата на полученото , обусловена от трудовото правоотношение , на изясняване е подлежал и въпроса за добросъвестността при получаването по смисъла на чл. 271 ал.1 КТ. Всички обстоятелства и доказателства , предпоставящи преценка по този въпрос са обсъдени , а защитата не е обосновала нито в хода на делото, нито в изложението си защо отъждествява релевантното, решаващо за добросъвестното получаване на сумите знание от служителя дали те му се дължат , със знанието на ищеца като директор за правилното, или неправилно осчетоводяване, съответно обстоятелството дали са налични средства по партида и сметка за изпълнението на конкретен договор на Института с външен възложител (т.е по едно от условията за евентуално съществуване на възможно правно основание, при положение че останалите условия не са налице , не се и твърдят) .Тезата , че щом не е знаел за направения опит за неправилно осчетоводяване , което пък се дължало на оспорените резолюции на автора на докладните П.Г. при опит за създаване на невярно, или несъответно документно основание за изплащане на допълнителни трудови възнаграждения , то директорът на Института , посочен в тези докладни като правоимащ получател на съответното възнаграждение и сам участвал в механизма на документиранто му с подписа си е добросъвестен , е отхвърлена от въззивния съд при цялостна и съответна преценка на всички обсотятелства , в съответствие с установената съдебна практика , като мотивирано е изтъкнато защо правно основание за полученото от ищеца липсва и защо последният е знаел това .
При игнориране на конкретните решаващи съображения на съда се поставя и въпроса дали получаването на допълнителни възнаграждения, произтичащи от изпълнението на конкретен договор , е добросъвестно и обосновано . Приетото от въззивния съд по този въпрос е в съответствие , а не в противоречие с ТР №79 от 1965г ОСГК. Добросъвестен е този работник или служител , който не е знаел за липсата на правно основание за получаване на съответната сума. Неоснователно се навежда довод за противоречие с реш.№791 от 2011г по гр.д № 271/2010 ІІІ г.о по този въпрос, където отново решаващо е подчертано именно знанието за наличие или липса на правно основание относно конкретно полученото , а не въобще .Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по този въпрос.
Касаторите дължат разноски на другата страна , защитавана от юрисконсулт.Следва да се присъдят 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1540 от 07.03.2014г. по гр.дело №14404/2013г.на Софийски градски съд.
Осъжда А. К. С. , Д. Й. Б. и Н. Й. С. да заплатят на И. за я. и. и я. е. при Б. (И.) сумата 1000 лева разноски
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .