4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
гр.София, 13.06.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на втори юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2226 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Б. С. против решение № 44 от 12.2.2016 г., постановено по в.гр.д. № 947 по описа за 2015 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1456 от 22.10.2015 г. по гр.д. № 1931 по описа за 2015 г. на Плевенския районен съд, десети състав, за обявяване за относително недействителен на основание чл.216, ал.1, т.1 от ДОПК по отношение на Държавата, представлявана от публичния изпълнител Н. М. С., договор за дарение на недвижим имот, сключен на 21.12.2012 г. с нотариален акт № 153, том шести, рег. № 4515, дело № 607 на нотариус Д. И., № 8 на Нотариалната камара, с който С. Б. С. е дарила на М. Л. С. УПИ № ХХІV-428 в кв.17 по плана на [населено място], област Плевен, [улица], заедно с построените в него масивна едноетажна жилищна сграда, масивна едноетажна лятна кухня, полумасивна едноетажна стопанска сграда и гараж.
Касаторът твърди, че решението на Плевенския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Има ли съдът задължение по реда на чл.7, ал.1 от ГПК да изясни въведения с писмения отговор спор за представяне на надлежно пълномощно, изходящо от действащия към момента на подаване на исковата молба изпълнителен директор на НАП и представлява ли съществено процесуално нарушение участието в процеса като представител на лице, което няма представителна власт?
2. Представлява ли съществено процесуално нарушение непредставянето на доказателства за наличие на представителна власт на лицето, заявяващо в исковата молба, че е публичен изпълнител, при условие че това качество не може да бъде извлечено от справка с каквито и да било официални регистри и не е обстоятелство, което е ноторно известно на съда или на страните по делото, а следва да бъде доказано от страната чрез представяне на надлежни писмени доказателства? Санирано ли е това процесуално нарушение чрез представяне на доказателства едва пред въззивната инстанция, и то след настъпване на преклузията за ангажиране на тези доказателства?
3. Мотивирано ли е решението на Плевенския окръжен съд в съответствие с изискванията на т.19 на ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че дейността на въззивната инстанция е решаваща по същество и въззивният съд следва да извърши самостоятелна преценка на доказателствата и да направи свои фактически и правни изводи? Касаторът счита, че обжалваното решение противоречи на тези изисквания, тъй като въззивният съд неправилно е интерпретирал описаната от ищеца в първоинстанционното производство фактическа обстановка.
М. С. поддържа становището на касатора, че решението на Плевенския окръжен съд трябва да бъде допуснато до касационно обжалване и след това да бъде отменено.
Ответникът по касационната жалба Държавата, представлявана от публичния изпълнител Н. М. С., счита, че решението на Плевенския окръжен съд не следва се допуска до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
След като на С. Б. С. в качеството и на едноличен търговец е била връчена заповед за възлагане на ревизия, тя е дарила гореописания недвижим имот на сина си. В резултат от ревизията са констатирани публични задължения на едноличния търговец, поради което публичният съдебен изпълнител Н. М. С., упълномощена и от изпълнителния директор на НАП, е завела иск с правно основание чл.216, ал.1, т.1 от ДОПК за обявяване недействителността на сделката спрямо държавата. Решението на Плевенския районен съд, с което този иск е бил уважен, е потвърдено от Плевенския окръжен съд. С отговора на исковата молба ответницата С. Б. е оспорила, че лицето, подписало исковата молба, притежава качеството публичен съдебен изпълнител, а доказателствата за наличието на това качество са представени пред въззивната инстанция. Касаторът счита, че по този начин са допуснати съществени процесуални нарушения, което е мотивирало първите два въпроса в изложението. Тези въпроси не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване по подадената от ответницата жалба. Тя всъщност се позовава на накърняване на чужди права-тези на насрещната страна по делото. По аргумент от чл.303, ал.1, т.5 от ГПК ако правото на участие на държавата в делото е било нарушено, само държавата би могла да се позове на такъв порок на решението, и то единствено когато решението не е в нейна полза. Освен това твърдяните от касатора процесуални нарушения не са допуснати. Съгласно чл.101, ал.1 от ГПК съдът следи служебно за редовността на процесуалните действия на страните и е длъжен да даде указания на страната в какво се състои нередовността. Това означава, че не е настъпила преклузия за представяне на доказателствата, че подписалото исковата молба лице е публичен съдебен изпълнител, както твърди касаторът във втория си въпрос. Следва също да се посочи, че искът е предявен по пълномощие от изпълнителния директор на НАП, който като публичен взискател също е легитимиран да предяви иска в качеството си на процесуален субституент на държавата съгласно чл.216, ал.2 от ДОПК.
По третия въпрос на касатора не се установява противоречие между обжалваното решение и дадените в т.19 на ТР № 1 от 4.01.2001 г. по т.гр.д. № 1 на ОСГК на ВКС указания за съдържанието на мотивите на въззивния съд. Този съд е изложил свои собствени фактически и правни изводи относно предявения иск-кога и с кого е извършена сделката, какъв е нейният характер и защо тя следва да бъде обявена за недействителна спрямо държавата. Ето защо и по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 44 от 12.2.2016 г., постановено по в.гр.д. № 947 по описа за 2015 г. на Плевенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: