О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
София, 15.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 423/2017г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. С. Щ. и М. Й. Щ. чрез пълномощник адв.Д. Д.,срещу решение № 149/07.10.2016 г. по гр.д.№ 333/2016 на Апелативен съд-В.. С него е потвърдено решение № 118/10.05.2016 г. по гр.д.№ 755/ 2015 г. на Окръжен съд-Добрич, с което са отхвърлени исковете, предявени от касаторите срещу Община-Д. с : правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД вр.чл.190 ал.1 и чл.189 ал.1 ЗЗД -за разваляне поради неизпълнение от страна на ответника на сключения между страните договор за учредяване право на строеж върху общинска земя, строително петно от 160 кв.м. и разгъната застроена площ 640 кв.м., в поземлен имот в [населено място], целият от 453 кв.м., подробно описан; правно основание чл. 55 ал.1 ЗЗД да върне платената от касаторите продажна цена в размер на сумата 44 928 лв.,1347,84 лв. разноски по ЗМДТ и 1347,84 лв. режийни разноски по договора и правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 22 632,03 лв. ,678,96 лв. и 678,96 лв.обезщетения за забавено плащане на трите главници в периода 14.12.2010 г.-11.12.2015 г. и законната лихва от 11.12.2015 г. до окончателното плащане.
В касационната жалба се посочва,че въззивният съд е приел за установени обстоятелствата,че две лица притежават реституирани сгради и дворни места,съответно от 27 кв.м. и 25 кв.м. в идеални части в процесния поземлен имот , одобрено е попълване на кадастралния план с тяхното нанасяне ,както и частично изменение на ЗРП.Въпреки това е направил извод, че не е възникнала съсобственост върху земята по силата на регулацията,че няма доказателства тя да е приложена,поради което е отпаднало отчуждителното й действие с изтичане на сроковете по §8 ал.1вр. §6 ПР на ЗУТ.Касаторите намират тези изводи за незаконосъобразни, че с плана е създадена съсобственост върху процесния имот,при равни дялове, като е без значение какъв е размерът на отделните имоти, от които е образуван парцелът съгласно чл.31 ал.1 З. /отм./Поддържат,че въззивният съд е въвел ново обстоятелство,което не е твърдяно от страните и е в противоречие с интереса на касаторите, които са били единствени въззивници.Това е обстоятелството, че били извършили оглед на имота преди сключване на договора и съответно са узнали за наличието на собствеността на трети лица. Същевременно не било обсъдено представено от касаторите писмено доказателство- писмо от МРРБ,според което не се предвижда свързано застрояване на трафопост с жилищната сграда и че той попада вътре в петното,отредено за сградата. Дори да не се приеме тезата за съсобственост, то несъмнено правото на строеж е учредено върху цялата площ на процесния имот, включително и върху терена, зает от чуждите постройки.Отправя се искане да бъде отменено въззивното решение и да се уважат изцяло предявените искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поставят въпросите:
-какво обозначава отреждането на парцел за два или повече планоснимачни номера при действието на З./ отм./;
-кога и по силата на какъв акт следва да се приеме за настъпил вещноправния ефект на изменение на регулацията за създаване на олбщ парцел при действието на З. /отм./;
-може ли да се приемат за неприложени дворищно-регулационни планове за образуване на общ парцел, при които не е налице предаване на части от съседни парцели;
-допустимо ли е съдът да прави твърдения за наличието на факти-извършения от касаторите оглед на имота, които не са ноторно известни и които не са били въведени като релевантни от страните, а едва с мотивите на съдебния акт;
-ако съдът е приел служебно,че огледа на имота преди извършване на сделката е от значение за делото и че за него е длъжен служебно да събере доказателства,следвало ли е да укаже на страните това обстоятелство и да поиска събирането им;
-огледа на имота императивен факт ли е за твърдяното право-добросъвестността на касаторите.
Във връзка с цитираните въпроси не е посочено допълнително основание.
Поддържайки допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, касаторите твърдят,че поставят въпросите:
-положението на жалбоподателите не може да се влошава ,когато решението е неправилно- т.14 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. гр.д.№1/2000 г. на ОСГК. Посочват,че въззивният съд е приел факт в тяхна вреда- за извършване оглед на имота,при липса на твърдение и по повод само на тяхната жалба.
-втората инстанция е длъжна да обсъжда всички основания за отмяна на решението,посочени от страните по делото- т.19, ППВС №1/10.11.1985 г..Изтъкват,че въззивният съд не е обсъдил обстоятелството,че правото на строеж е учредено и върху чужд имот,независимо дали е съсобствен.
-въззивният съд може да приложи императивна правна норма, дори ако нейното нарушаване не е въведено като основание за обжгалване- т.1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК. Считат, че правото на собственост/съсобственост се урежда от императивни материално правни норми, които съдът е длъжен да отчете, независимо дали са направени доводи.
С оглед основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторите поставят въпроса:
-неуреждането на облигационните сметки между съсобствениците на един парцел има ли вещноправно действие върху възникналата вече съсобственост върху парцела или същият остава съсобствен; ако парцелът не е вече съсобствен,как се отразява това обстоятелство на непроменения поради това план.
Ответната страна Община-Д. не взема становище.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежни страни ,с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че след проведен търг с тайно наддаване за учредяване право на строеж върху общински имот касаторът С. С. Щ. е обявен за спечелил. На 13.12.2010 г. е сключил договор с Община-Д. за учредяване право на строеж ,по време на брака му с касаторката М. Й. Щ.. Учредено е право на строеж върху строително петно със застроена площ 160 кв.м., разгъната застроена площ 640 кв.м.,предназначено за изграждане на жилищна сграда в подробно описан поземлен имот в [населено място].Индивидуализирането на имота е станало с посочване на идентификатора му по кадастралната карта, описание на границите му ,при което имот собственост на трети лица е отразен като като съседен, посочена е площта му от 453 кв.м. и актуването му като частна общинска собственост. Изводите си е изградил на неоспореното заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза , проследила последователно нанасянето и отрежданията по всички кадастрални и устройствени планове касаещи процесния имот и този на третите лица-съседи. За тях е бил отреден упи ІV-248,8031 в кв.99 при действието на ЗУТ.Изложил е мотиви,че добреният устройствен план при действието на този закон няма непосредствено отчуждително действие и вещноправен ефект. Съсобственост съгласно чл.17 ал.2 т.3 ЗУТ може да възникне само по волята на собствениците на включените в общия упи поземлени имоти. Необходимо е сключването на предварителен договор,с който се определят идеалните части на съсобствениците в новообразувания съсобствен упи, а след одобряване на плана-сключване на окончателни договори за прехвърляне на собственост.Такава процедура не е изпълнена,собствениците на отделните имоти, включени в упи не са станали съсобственици, а са останали съсобственици на реални части от него в рамките на поземлените имоти по кадастралната карта.Поради това е направил извод,че са неоснователни оплакванията на касаторите,че правото на строеж е учредено върху съсобствен имот.Посочил е също така,че в исковата молба не е оспорен идентификатора на процесния имот, за който е съставен акт за частна общинска собственост. С констативен акт от 03.12.1998 г. за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план е одобрено попълването на две реституирани сгради на трети лица,които не са били заснети.Общата им площ от 52 кв.м. съответства на площта на съседния поземлен имот.След това е одобрено и частично изменение на застроителния регулационен план.Не е възникнала съсобственост върху земята при това изменение по силата на самата регулация.Няма доказателства също така тази регулация да е приложена,което води до отпадане на отчуждителното действие на регулационния план с изтичане на сроковете по §8 ал.1 вр.§6 ПР на ЗУТ. Приел е, че двете сгради с обща площ 52 кв.м. ,представляващи хангар,депо,гараж и сграда за търговия, собственост на трети лица, са съществували на място и ищците,които са извършили оглед на имота са знаели за тях при сключването на договора.Те не са доказали,че сградите им пречат да реализират в пълен обем правото си на строеж,при спазване на строителните правила и норми.Приел е също така,че не е установен фактическият състав на чл.190 ЗЗД, според който купувачът може да поиска разваляне по съдебен ред на продажбата, ако част от вещта принадлежи на трето лице или тя е обременена с права на трето лице,както и обезщетение, когато според обстоятелствата следва,че не би сключил договора, ако знаеше това.В заключение е направил извод, че касаторите не са доказали твърденията си продавачът да им е продал съсобствен имот, както и че наличните сгради в самия имот и в съседство им пречат да реализират в пълен обем отстъпеното право на строеж.Поради това е счел,че исковете за разваляне на договора,поради евентуална евикция, връщане на платената цена и съпътстващите разноски и за мораторна лихва следва да бъдат отхвърлени.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.За да бъде селектирана касационната жалба, касаторът следва да докаже наличие на общо и допълнително основание за това. Общо основание е формулирането на обуславящ правен въпрос, а допълнително- развитието му в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.Правният въпрос трябва да произтича от приетите от въззивния съд решаващи правни изводи, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. В случая първата група въпроси са общотеоретични и не са поставени във връзка с конкретни правни изводи на въззивния съд. Втората група процесуалноправни въпроси не са относими към решаващ правен извод на въззивния съд, те произтичат от становището на касаторите за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при обсъждане доказателствата по делото и възприемане като осъществени на факти, за които не са наведени доводи и не са представени доказателства. Такива въпроси също не изпълват приложното поле на закона за общо основание за допустимост на касационното обжалване. За пълнота на изложението следва да се посочи,че в тръжната документация като задължително приложим документ е включена декларация, според която участващият в търга декларира,че е извършил оглед на продаваемия обект и при спечелването му приема да сключи договор за обекта в състоянието,в което се намира. Всички въпроси не са развити в някоя от хипотезите на чл. 280 ал.1 ГПК, т.е. не е доказано и допълнително основание. Във връзка с основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторите изобщо не са поставили въпроси, а само са направили оплаквания за допуснати според тях процесуални нарушения.Касационният съд не може да формулира такива въз основа на изложените оплаквания и твърдения, тъй като ще наруши диспозитивното начало. Последният въпрос също е общотеоретичен, а и не е доказано поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.За обосноваването му,както и за останалите допълнителни основания, не е изложен нито един аргумент.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 149/07.10.2016 г. по гр.д.№ 333/2016 на Апелативен съд-В..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: