О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
София, 24.09.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 3849 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Х. К., Б. Л. Д., С. Л. Д., Ю. О. И. и В. О. Д. срещу определение № 163 от 20.05.2015 г. по гр.д. № 1974 от 2015 г. на Върховния касационен съд, I Г.О, с което е оставена без разглеждане касационната им жалба на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Частните жалбоподатели считат за неправилен извода, че цената на всеки иск е под пет хиляди лева, вместо тази цена да се определи от сбора на стойността на недвижимите имоти, предмет на установителния иск за собственост. Затова молят обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на касационната жалба по същество.
Ответниците по частната жалба В. Х. Ц., Д. П. Г., Н. Д. Г., Х. Д. Г. и В. Х. С., не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на частните жалбоподатели, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу преграждащо определение на Върховния касационен съд, поради което е допустима съобразно чл.274, ал.2, изречение първо от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Посредством подадена на 14.06.2013 г. искова молба ищците са предявили обективно кумулативно съединени установителни искове за собственост по чл. 124 ГПК за имотите, подробно описани в молбата. С решение № 404 от 22.11.2013 г. по гр.д. № 634/2013 г. Радомирският районен съд е отхвърлил исковете, Пернишкият окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение и срещу въззивното решение ищците са подали касационна жалба. С определение № 163/20.05.2015 г. по гр.д. № 1974/2015 г. състав на І Г.О. на Върховния касационен съд е изложил мотиви, че съгласно приложените по делото данъчни оценки всеки един от обективно съединените искове по делото е с цена под прага на касационното обжалване от 5000 лв., поради което е оставил касационната жалба без разглеждане на основание чл. 280, ал. 2 ГПК/редакция преди изменението в Д.В. бр.50 от 2015 г. от 3 юли 2015 г./. Определението на Върховния касационен съд съответства на приложимия в случая процесуален закон. Разпоредбата на чл. 124 от ГПК предоставя на страната, чието право е накърнено от правния спор, възможността да предяви установителен иск за съществуването на оспореното субективно право или правоотношение. Собственическият иск, бил той установителен (чл. 124 ГПК) или осъдителен (чл. 108 ЗС), има за предмет определено имуществено благо, представляващо по смисъла на чл. 28 ЗС движима или недвижима вещ. Всяка вещ съставлява предмет на отделно субективно право на собственост, а следователно и предмет на отделен иск. Като последица от самостоятелността на правата съдът може да се произнесе по различен начин за отделните имуществени обекти, в случай че не за всеки от тях бъде установено правото на собственост по еднакъв начин и в еднакъв обем. С подадената от ищците искова молба са предявени следователно толкова искове, колкото са и имуществените обекти, очертани в обстоятелствената част и петитума. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ВКС, която не е изгубила значението си при действието на новия ГПК, когато са предявени няколко обективно съединени искове, меродавна за това дали решението подлежи на касационно обжалване е цената на всеки един от тях поотделно. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, съдържаща се в определения № 125 от 16.07.2015 г. по гр. д. № 2440 по описа за 2015 г. на ІІ Г.О. на ВКС, № 759 от 26.11.2013 г. по ч.гр. д.№ 6205 по описа за 2013 г. на ІV Г.О. на ВКС, № 230 от 31.03.2015 г. по ч. гр. д. № 1336 по описа за 2015 г. на ІV Г.О. на ВКС и в много други. В случая данъчните оценки, въз основа на които се определя цената на всеки един от исковете съгласно чл.69, ал.,1, т.2, предложение първо от ГПК, са под 5 000 лв., поради което касационната жалба е недопустима на основание чл.280, ал.2 от ГПК в приложимата редакция преди изменението в Д.В. бр.50 от 2015 г.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 163 от 20.05.2015 г. по гр.д. № 1974 от 2015 г. на І Г. О. На Върховния касационен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: