О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
Гр. София, 22.08.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия П. Хорозова
търговско дело № 906/2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /н/, [населено място], чрез синдика на дружеството – адв. С. М., срещу решение № 2358 от 09.12.2016 г. по в.т.д. № 4124/2016 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 13-ти състав. С въззивното решение е потвърдено решение № 312/05.05.16 г. по т.д.№ 4935/2014 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-12 състав, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] [населено място] искове с правно основание чл.208 КЗ /отм./ за заплащане на сумите: 440 507.04 лв. – стойност на повредено имущество, ведно с обезщетение за забава в размер на 140 914.53 лв. за периода 01.07.2009 г. – 18.12.2012 г.; и 312 945.85 лв. – стойност на платеното за премахване на щетите от наводнението през м.12.2009 г., ведно обезщетение за забава в размер на 100 109.10 лв. за същия период, по застрахователни полици и застрахователно събитие – наводнение, посочени в мотивите на съдебния акт.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени, ведно със сторените по делото разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване на решението е основано на следния правен въпрос, при бланкетно цитиране на нормата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а именно: Материалноправно легитимиран ли е наемателят и управител на етажната собственост да претендира плащането на застрахователно обезщетение по отношение настъпили щети върху несобственото, но наето и управлявано имущество в случаите, когато наемателят или управителят е застрахован и застраховащ?
В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник – гл. ю.к. Х., с писмен отговор поддържа, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване, евентуално счита жалбата за неоснователна. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с оглед доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
В производството по чл.288 ГПК касационният съд следва да прецени, удовлетворени ли са изискванията на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация, съобразно разясненията по тълкуване на нормата, дадени в ТР № 1/2009 г. от 119.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Това на първо място предпоставя да се установи, дали касаторът е формулирал конкретен и ясен правен въпрос, имащ значение за изхода по конкретното дело, т.е. такъв, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата правна воля на съда.
За да отхвърли исковите претенции с правно основание чл.208 ал.3 КЗ /отм./, съставът на въззивния съд е възприел изводите на СГС, че по делото липсват ангажирани от ищеца доказателства, че е собственик на процесните движими вещи. Видно от заключението на приетата експертиза, на вещите лица не са представени от ищеца необходимите ГФО и приложенията за 2009–2014 г., оборотните ведомости, извлеченията от счетоводните сметки, отчитащи активите на дружеството, а само аналитична оборотна сметка 444 – Вземания по съдебни спорове, където е отразено движимо имущество на стойност 308 730.78 лв. и разходи за ограничаване на щети – 116 256.82 лв. Няма данни за стойността на повредените имущества, както и документи и счетоводни записи по сметки за закупуване на активи. Позовавайки се на практика на ВКС – решение № 136/2013 г. по т.д.№ 1015/2010 г. на ІІ ТО, първоинстанционният съд е приел, че правата и задълженията по договора за застраховка са възникнали за застрахования, а не за ищеца. Въззивният съд е намерил решението за правилно и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите му, а отделно от това е изложил следното: Съгласно чл.208 ал.1 КЗ /отм./, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок. По делото не се спори, че ищецът е сключил процесните 4 застрахователни договора със [фирма] /сега [фирма]/, посочвайки изрично в приложенията към договора, че застрахова чуждо имущество, в качеството му на упълномощен представител на всички собственици на апартаменти в курортния комплекс, подробно описани в приложение № 1. След няколко уточнения, ищецът твърди по делото, че е наемател на недвижими имоти в комплекса, в което качество е сключил процесните договори за застраховка, както и като собственик на движими вещи, намиращи се в сградата. От приложените по делото доказателства – договори за наем и анекси, се установява, че ищецът има качеството на наемател на нежилищните обекти до 31.12.2009 г., но в тях липсва клауза, вменяваща му задължение да застрахова наетите имоти, както и липсват доказателства, че е управител на етажната собственост на тези сгради, както се поддържа във въззивната жалба. Съгласно цитираната по-горе задължителна съдебна практика, независимо от това, кой е сключил застрахователния договор, правото да получи обезщетение при настъпване на събитието принадлежи само на собственика на имуществото, освен ако застрахователната полица е сключена в полза на трето лице /какъвто не е настоящият случай/ или ако собственикът изрично изяви желание обезщетението да бъде платено на трето лице – мнимо представляващия го. Такива доказателства по делото също не са ангажирани. В приложенията – въпросник към договора изрично е посочено, че ищецът застрахова чуждо имущество, при липса на доказателства, че предмет на четирите застраховки е и движимо имущество – собственост на ищцовото дружество, както и изобщо липсват доказателства за правото на собственост на ищеца върху повреденото имущество и неговата стойност. Вещите лица не са установили наличие на данни за осчетоводяване на протоколи за брак, както и документи и счетоводни записи по сметки относно това, какви активи са закупувани от дружеството и какво собствено имущество е било разположено в комплекса.
При така изложените мотиви в обжалваното решение се налага изводът, че формулираният от касатора въпрос не е обусловил крайния извод на съда по съществото на спора, т.к. фактическата обстановка, на която той се основава, е различна от приетата от съда. Липсата на общата предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК сама по себе си е достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване. В този случай касационният съд не дължи проверка относно наличието на допълнителните селективни основания в хипотезите на т.1 – т.3 от цитираната норма, сочени от касатора.
С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2358 от 09.12.2016 г. по в.т.д. № 4124/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 13-ти състав.
ОСЪЖДА [фирма] /н/ [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] сумата 200 /двеста/ лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: