О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
гр.София, 03.12.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2593 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Рила Лейк” АД /н/, гр. София, чрез пълномощник адв.Е. Л. – Т., срещу определение № 2509/24.07.2019 г. по ч.гр.д. № 3382/2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на частния жалбоподател срещу протоколно определение от 10.05.2019 г. по т.д. № 681/2018 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 20 състав в частта, с която е отхвърлено възражение на частния касатор за недопустимост на разглеждането на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че първоинстанционният и въззивният съд са допуснали съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Възраженията по частната жалба пред САС не касаят единствено допустимостта на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, а и оплакванията обхващат поредица от незаконосъобразни действия на съда по процедирането по този иск. На практика последните са рефлектирали върху възможността частният жалбоподател да бъде уведомeн за тях и и да се защити, поради което с подаването на частна въззивна жалба вх. № 64918/17.05.2019г. е обжалвал и отделянето на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД в отделно производство и прекратяването на това отделно производство / по т.д. № 192/2019г. на СГС/, които определения „Рила Лейк” АД /н/ намира за преграждащи. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт.
Ответникът по частната жалба „И. СД” ООД не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
Подадената частна жалба пред ВКС съставлява частна жалба по смисъла на чл.274, ал.2, изр.1, пр.1 ГПК, тъй като е насочена срещу акт на въззивния съд, с който се прегражда за пръв път развитието на делото пред този съд – ч.гр.д. № 3382/2019г. на САС. Не се касае до частна касационна жалба по чл.274, ал.3 ГПК, затова не следва да се обсъждат доводите на частния жалбоподател относно наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Видно от обстоятелствената част и петитума на частната въззивна жалба вх. № 64918/17.05.2019г. на „Рила Лейк” АД /н/, с която е бил сезиран САС, изрично частният жалбоподател е обжалвал определение от 10.05.2019 г. по т.д. № 681/2018 г. на СГС, ТО, VI – 20 с-в в частта, с която е отхвърлено възражението му за недопустимост на разглеждането на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД в това производство, в който смисъл е даден ход за разглеждане на делото в открито съдебно заседание. „Рила Лейк” АД /н/ е обжалвал горепосоченото определение. Въззивната инстанция е оставила без разглеждане частната жалба по мотиви, че атакуваното определение на СГС по т.д. № 681/2018 г. не е от категорията на подлежащите на обжалване съдебни актове по чл.274, ал.1 ГПК.
Оплакванията на частния жалбоподател по настоящата жалба, че САС е допуснал процесуални нарушения, като не е разгледал възраженията срещу действията на първоинстанционния съд по отделяне на посочения иск в самостоятелно производство, а след това и определението на друг състав на СГС по новото производство – т.д. № 192/2019г. за прекратяването му, са неоснователни. Както вече бе посочено по-горе не се касае до обжалване с частната въззивна жалба № 64918/17.05.2019г. на три самостоятелни определения / при това постановени по две различни дела/, а на едно и това е определение от 10.05.2019 г. по т.д. № 681/2018 г. на СГС, ТО, VI – 20 с-в в частта, с която е отхвърлено възражение за недопустимост на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. В този смисъл правилно въззивната инстанция е направила извод, че се атакува определение на СГС, с което съдът се е произнесъл положително по допустимостта на иска. В съответствие със закона са и аргументите на САС, че евентуално допуснатите от СГС нарушения при това произнасяне подлежат на проверка по реда на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, а не по реда на чл.274, ал.2 ГПК с частна жалба срещу определение за даване ход на делото и отхвърляне на възражение за недопустимост.
Критериите за обжалване на постановените от съда определения са посочени в разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК. Съгласно чл.274, ал.1 ГПК срещу определенията могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението е преграждащо по – нататъшното развитие на делото или в случаите, изрично посочени в закона.
Определението, с което се дава ход на делото и се отхвърля възражение за недопустимост, е такова по движение на делото и не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК, за да е допустимо самостоятелното му обжалване с частна жалба пред въззивния съд. Възможността за обжалване на определението не е уредена изрично в процесуалния закон, което изключва хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Правото на частна жалба не може да бъде изведено и от чл.274, ал.1, т.1 ГПК. „Преграждащият характер“ на определенията, подлежащи на обжалване, се изразява в препятстващия развитието на производството ефект на съдебния акт. Даване ход на делото в открито съдебно заседание не се ползва с посочения ефект, а напротив – насочено е към по-нататъшно развитие на инициирания висящ исков процес. В обобщение, въззивният съд правилно е отказал да разгледа подадената частна жалба срещу такова определение, като при това не е бил длъжен да разглежда съображенията на частния жалбоподател за неправилност на извършените от СГС предходни обжалвания съдебен акт действия. Следва да се отбележи, че недопустимостта на обжалване по избрания от страната ред не означава, че проверката на посочените действия и актове от горестоящия съд се изключва. Редът за проверка на извършените от първоинстанционния съд процесуални действия, включително и по даване на ход на делото, е този по чл.258 и сл. ГПК. Оплакванията за процесуални нарушения могат да бъдат въведени от заинтересованата страна във въззивната й жалба, респ. в писмения отговор. На осн. чл.269, изр.2 ГПК въззивната инстанция е длъжна да ги разгледа, а ако те са свързани с допустимостта на постановения съдебен акт по този въпрос въззивният съд се произнася и служебно на осн. чл.269, изр.1 ГПК.
С оглед на изложеното атакуваното определение на САС следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2509/24.07.2019 г. по ч.гр.д. № 3382/2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: