О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
ГР. София, 21.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съд. заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №427/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Б. А. срещу въззивното решение на Окръжен съд Видин /ОС/ по гр.д. №385/08 г., с което е уважен предявеният от Е. „Ф” срещу касатора иск по чл.207, ал.1,т. 2 от КТ, за сумата 1495 лв., претендирана на това основание. Срещу решението по иска с пр. осн. чл.207, ал.1,т.1 от КТ, предявен и уважен за 200 лв. касационната жалба не съдържа оплаквания.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК /касаторът се позовава на т.1 и 3/ за допускане на касационно обжалване на решението по иска с пр. осн. чл.207, ал.1,т.2 от КТ – за да го уважи въззивният съд е приел, че сумите в исковата молба са получени от ответника по иска, сега касатор, при изпълнение на тр. му функция шофьор при ищеца, включваща задължения на материално отговорно лице по чл.207, ал.1 от КТ, като аванс за задгранични командировки по посочените в исковата молба заповеди. Част от тези получени и разходени от ответника суми не са му признати от работодателя за действително извършен разход, поради неизпълнение задължението на работника по чл.12 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина от 2004 г./НСКСЧ/ – да извърши командировката по най – краткия и икономически изгоден маршрут. Основанието и размерът на получените от ответника средства на работодателя и този на непризнатите за действителен разход са проверени от вещо лице.
Същественият материалноправен въпрос за основанието на задължението, при приложимост на НСКСЧ е разрешен от въззивния съд в съответствие с константната практика на ВКС, обезпечаваща точното прилагане на закона. Имуществената отговорност на работника за липси / в случая непризнати авансово заплатени разходи, като състояние на неотчетност/ е уредена в чл.207, ал.1,т.2 от КТ; затова неприложим е гражданският закон към който препраща чл.212 от КТ в неуредените случаи.
Въззивният съд се е съобразил и с трайната и установена практика на ВКС по приложението на чл.127, 157 и чл.188 от ГПК, които обезпечават защитата на ответника по иска – получаването на служебния аванс при командировка, в конкретността на всяка от посочените в исковата молба заповеди, е установено по делото от приложените писмени доказателства и заключението на вещото лице. При презумпцията за причиняване на щетата от отчетника, комуто са предплатени командировъчните разходи, върху ответника по иска на осн. чл.127 от ГПК се разпределя доказателствената тежест да установи изпълнение на задължението по чл.12 от НСКСЧ, във връзка с отчитането на разхода. И пред двете инстанции той не е представил доказателства за това. Заключението на в.л. е обсъдено, заедно с другите доказателства по делото, както изисква специално за него чл.157, ал.3 от ГПК и според общото при преценка на доказателствата правило на чл.188, ал.1 от ГПК. Изводите на въззивния съд по съществения процесуалноправен въпрос за начина на установяване и установеността на обстоятелствата от предмета на спора са принципно съответни на приетото в задължителната и константната практика на ВКС, отразена в приложените към жалбата решения.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК, на които се позовава касаторът, поради което ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Видин по гр.д. №385/08 г. от 20.11.08 г.в обжалваната част по иска с пр. осн. чл.207, ал.1,т.2 от КТ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: