4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 519
гр.София, 13.06.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на втори юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2172 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. К. П., М. Л. Ц., Д. Л. Г., Й. Л. С., Е. Л. Й., Й. Л. Й., К. Л. Й. и Н. Л. Й. против решение № 25 от 12.2.2016 г., постановено по в.гр.д. № 357 по описа за 2015 г. на Габровския окръжен съд, с което е отменено решение № 48 от 14.10.2015 г. по гр.д. № 589 по описа за 2014 г. на Габровския районен съд и е постановено друго решение за отхвърляне на предявените от касаторите против Н. Д. И. искове с правно основание чл.50 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на техния наследодател Л. П..
Касаторите твърдят, че решението на Габровския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторите сочат т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Трябва ли въззивният съд да прояви активност с оглед задълженията си по чл.7, ал.1 и чл.10 от ГПК, като събере сочени, но несъбрани от първоинстанционния съд доказателства? По този въпрос въззивното решение противоречи на т.3 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК.
2. Допустимо ли е без да има оплакване във въззивната жалба въззивният съд да измени правната квалификация на главния иск, дадена от първоинстанционния съд, с оглед разпоредбата на чл.269, предложение второ от ГПК?
3. Допустимо ли е съдът да изменя квалификацията на иска, без да повтори процесуалните действия във връзка с доклада по чл.146, ал.1 от ГПК и без да укаже на касаторите каква е доказателствената им тежест?
Касаторите смятат, че по първия въпрос въззивното решение противоречи на т.3 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК, а по другите два въпроса-на т.2 от същото тълкувателно решение.
Ответникът по касационната жалба Н. Д. И. счита, че решението на Габровския окръжен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторите са наследници на Л. П., починал в резултат от токов удар, който според тях е бил причинен от бойлера, собственост на ответника. Затова те са предявили срещу него искове за заплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди, които са били частично уважени от Габровския районен съд. На свой ред Габровският окръжен съд, който е бил сезиран от ответника с въззивна жалба, е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил исковете. Този съд е приел, че правната квалификация на исковете е чл.50 във връзка с чл.52 от ЗЗД, а не по чл.50 във връзка с чл.45 от ЗЗД, както е посочил първоинстанционният съд. Счел е, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, позовавайки се на експертизи, които не са приети в гражданския процес, а по дознание. След анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд е достигнал до извода, че вредите не са причинени от свойствата на бойлера като вещ, а от противоправни човешки действия или бездействия, поради което не е налице фактическият състав на чл.50 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника.
При тези мотиви на въззивния съд вторият и третият въпрос на касатора не са относими към спора. Както в доклада, така и в решението Габровският окръжен съд е приел, че исковете са с правно основание чл.50 от ЗЗД и до същия извод е достигнал и въззивният съд в обжалваното решение. Уточнението на въззивния съд, че искът по чл.50 от ЗЗД не е във връзка с иска по чл.45 от ЗЗД, а се отличава по фактически състав, не променя дадената от съдилищата правна квалификация и съответно доказателствената тежест. Затова не е било необходимо въззивният съд да дава нови указания съгласно даденото в т.2 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение. Ето защо по тези въпроси касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
В исковата молба касаторите са поискали изслушване на техническа и медицинска експертизи, посредством които да установят, че причината за смъртта на техния наследодател е бойлерът, собственост на ответника. Районният съд е отказал да назначи тези експертизи, а се е позовал направо на експертизите, приети в друго производство. Касаторите смятат, че след като въззивният съд е счел тези експертизи за негодни доказателствени средства в гражданския процес, е следвало да допусне поисканите в исковата молба заключения на вещи лица. В този смисъл е първият въпрос, формулиран в изложението. Съгласно т.3 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд действително има правомощието служебно да назначи експертиза, ако в резултат от допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение делото е останало неизяснено от фактическа страна и във въззивната жалба се съдържа оплакване за това процесуално нарушение. Такава експертиза обаче не е нужна, когато и без нея фактите от значение за делото са установени. Допускането и също е безпредметно, ако липсват достатъчно материали, върху които тази експертиза може да основе своите изводи. В случая са били налице тези две пречки за допускане на поисканите от касаторите експертизи. На първо място по делото са събрани достатъчно доказателства, сочещи за наличие на небрежно деяние, предизвикало инцидента, което изключва отговорността на собственика на вещта по чл.50 от ЗЗД. На второ място, както е посочил още районният съд в определението си за отказ да допусне експертизите, няма данни за съхраняване на бойлера във вида, в който е бил към момента на злополуката. Следователно касаторите не са направили необходимото да обезпечат доказателствата, върху които би могла да се изготви техническата експертиза.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторите дължат на ответника по жалбата 400 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 25 от 12.2.2016 г., постановено по в.гр.д. № 357 по описа за 2015 г. на Габровския окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. К. П.- [ЕГН], М. Л. Ц.-[ЕГН], Д. Л. Г.-[ЕГН], Й. Л. С.-[ЕГН], Е. Л. Й.-[ЕГН], Й. Л. Й.-[ЕГН], К. Л. Й.-[ЕГН], и Н. Л. Й.-[ЕГН], да заплатят на Н. Д. И.-[ЕГН], 400/четиристотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: