О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 519
С., 27.04.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1622 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 630 от 19.04.2011 година по гр.д. № 170/2011 година на Софийски апелативен съд е оставено в сила решение № 2996 от 18.06.2010 г. по гр.д. № 4136/2006 г. на Софийски градски съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, предявен от Д. С. Л. от [населено място] против Прокуратурата на Р. България, [населено място]. Присъдена е сумата 20000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. За да уважи претенциите за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че вследствие на повдигнати на 12.06.2003 г. незаконни обвинения за извършено престъпление по чл. 387, ал. 3 вр. с ал.1 НК, наказателното производство по които е било окончателно прекратено с определение № 00188 от 09.10.2003 г. на Софийски военен съд на основание чл. 237, ал.1, пр.1І-во НПК поради това, че деянието не съставлява престъпление, ищцата е претърпяла сериозни душевни страдания; изживяла е стрес, тревога и притеснения поради внезапното и задържане под арест на 04.12.2001 г.; наложената на 07.12.2001 г. мярка за неотклонение „задържане под стража”, продължило до 14.12.2001 г., когато мярката е била изменена в „домашен арест”, променен на 22.03.2003 г. в „парична гаранция”; в резултат на предприетите мерки на наказателна принуда ищцата е била разделена с деветмесечното и дете; била е злепоставена в обществото, в т.ч. и чрез публикувана информация, че в качеството и на служител на Р. е била корумпирана и е имала нерегламентирани прояви с лица от криминалния контингент; след завръщането и на работа е била игнорирана от колегите си, като проявеното отношение на пренебрегване и недоверие я е заставило да напусне работата си. Прието е, че справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди съответства на обезщетение в размер на 20000 лева, които са присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗОДОВ.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от Прокуратурата на Р. България чрез Апелативна прокуратура [населено място]. Поддържа се, че при определяне размера на обезщетението, съдът се е произнесъл в противоречие с установената практика на съдилищата за обезвъзмездяване на щети при сходни случаи. Приложени са решение № 37 от 11.02.2009 година по гр. дело № 5367/2007 година на Първо гражданско отделение; решение № 284 от 09.06.2009 година по гр. дело № 599/2008 година на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 34 от 04.02.2009 г. по гр.д. № 966/2008 г. на Софийски апелативен съд. Изложи са доводи, че по обуславящия изхода на делото въпрос следва ли при определяне размера на обезщетението да се извърши преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства, решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – т.11 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и т.3 и т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т.д. №3/2004 г. ОСГК ВКС, както и че по въпроса следва ли съдът да изложи мотиви относно наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди, съдебният акт е постановен в нарушение на т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. ОСГК ВКС.
Ответницата по касационната жалба Д. С. Л. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Доводите за постановяване на съдебния акт в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са неоснователни. В съответствие с т. 19 от ТР на ОСГК № 1 от 04.01.2001 г. по т.д. №1/2000 г., въззивният съд е формирал собствени фактически и правни констатации, обосновавайки изводите си за наличие на причинно следствена връзка между незаконното обвинение и настъпилите за ищцата неимуществени вреди. Формирал е изводите си въз основа на доказателства, че поради търпените мерки на процесуална принуда ищцата е изживяла сериозна психическа травма; била е лишена от възможността да се грижи за новороденото си дете; изживяла е тревоги, притеснения и разочарования и поради злепоставянето и пред колегите и и в обществото. В съответствие с т.11 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС, обезщетението за неимуществени вреди е определено глобално по справедливост, съобразно чл. 52 ЗЗД. Съдът е изследвал всички обстоятелства, имащи отношение към последиците от проведеното следствие, продължило около три години и приключило с определение за прекратяване след 109 денонощия принудително задържане и след събиране и обсъждане на доказателствата е определил обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди при условията на чл. 52 ЗЗД.
Не е налице и противоречие с установената практика на съдилищата при определяне на обезщетенията за обезвъзмездяване на щети, причинени от незаконно проведено наказателно преследване. В приложените решения № 37 от 11.02.2009 година по гр. дело № 5367/2007 година на Първо гражданско отделение; решение № 284 от 09.06.2009 година по гр. дело № 599/2008 година на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 34 от 04.02.2009 г. по гр.д. № 966/2008 г. на Софийски апелативен съд обезщетенията за неимуществени вреди са определени въз основа на различни обстоятелства, имащи отношение към размера им – при различни обвинения, продължителност на наказателното преследване и настъпили за пострадалите негативни последици.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 630 от 19.04.2011 година по гр.д. № 170/2011 година на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: