3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 519
[населено място] ,05.07.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесети юни , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 159 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Ю. Б. против въззивно решение № 1717 / 11.11.2011 год. по гр.д.№ 1907 / 2011 год. на САС, ГК, 1 състав, с което е потвърдено решение от 19.01.2011 год. на СГС, ГО, І отд. – 13 състав по гр.д.№ 4919 / 2008 год. , с което е отхвърлен предявеният от касатора против ЗК [фирма] иск с правно основание чл.409 ТЗ / отм./ , като е прието, че искът е погасен по давност, на основание чл.392 ТЗ /отм./ . К. оспорва правилността на решението, като постановено в противоречие с материалния закон , считайки че неправилно е приложена нормата на чл.392 ТЗ / отм./, вместо общата 5-годишна давност за погасяване правото на иск , считано от заплащане обезщетение на пострадалите трети лица / чл.114 вр. с чл.110 от ЗЗД / . Сочи допустимост на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК .
Ответната страна – ЗК [фирма] – не е взела становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, редовна по отношение реквизитите по чл.284 ГПК и изхожда от легитимирана да обжалва страна, насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
По допускане на касационното обжалване, настоящият състав намира следното :
Както първоинстанционният, така и въззивният съд са отхвърлили предявения иск с правно основание чл.409 / отм. / ТЗ , приемайки , че правото на Е. Б. , като застрахован, да претендира от застрахователя на основание договор за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ сумата , платена в обезщетение на причинени вреди на трети лица , е погасено с изтичането на предвидената по чл.392 ТЗ / отм./ специална погасителна давност , считано от настъпване на застрахователното събитие . Изрично е посочено , че се касае за право , претендирано на договорно основание – застрахователния договор , като е направен паралел със суброгационните и регресните искове на застрахователя – чл.402 ТЗ / отм./ и чл.407 ал.2 ТЗ / отм. / – основани на закона, а не на застрахователния договор , с оглед което и по същите е приложима общата 5-годишна давност ,считано от заплащане на застрахователното обезщетение , съгласно чл.110 вр. с чл.114 ЗЗД .
Формулираният в изложението по чл.284 ал.3 вр. с чл. 280 ал.1 от ГПК правен въпрос се отнася до началния момент на приложимата по иск с правно основание чл.409 / отм./ ТЗ погасителна давност , с оглед основанието на същата – чл.392 ТЗ / отм./ или чл.114 вр. с чл.110 ЗЗД , като касаторът цитира задължителна и казуална съдебна практика , сочейки и допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК – значение на отговора на материалноправния въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото . К. изхожда от факта , че в конкретния случай дължимото в полза на третите увредени лица обезщетение от застрахования , като деликвент , при установено причиняване на вредата по непредпазливост , е определено по основание и размер към момент , към който е вече изтекла погасителната давност, в случай на приложимост на нормата на чл.392 /отм./ ТЗ , с което се достига твърде неприемлив и несправедлив за застрахования резултат . Цитирайки казуална съдебна практика по предявени регресни и суброгационни искове на застрахователя , както и задължителна такава – ППВС № 7 / 1977 год. – т.14 , касаторът намира, че е необосновано застрахователят да се поставя в по-благоприятно от това на застрахования положение , с приемането на начален момент на погасителната давност за неговите искове момента на плащането, а не на увреждането .
Настоящият състав на второ търговско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване . Формулираният материалноправен въпрос, относно началото на срока на погасителната давност, при иск на застрахования против застрахователя по риска „ гражданска отговорност „, с правно основание чл.409 ТЗ / отм./, е значим за изхода на делото , но е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителна съдебна практика , постановена по реда на чл.290 ГПК – решение № 144 / 26.01.2010 год. по т.д.№ 532 / 2008 год. на ВКС, ТК, ІІ отделение . Съгласно аргументацията в същото , приложима е нормата на чл. 392 ТЗ / отм./ , а не чл .114 ЗЗД , респ. началото на давностния срок е датата на настъпването на застрахователното събитие . Касае се за законодателно разрешение съставляващо специална нормативна уредба на давността при застраховките , изключваща приложението на общите разпоредби на ЗЗД . Наведените от касатора съображения за дължима реципрочност в правата на застрахователя и застрахования не са от естество да обосноват различно от възприетото в цитираното решение приложение на изричната законова уредба , в съответствие с различния произход на отговорността – договорна по иска с правно основание чл.409 ТЗ / отм./ и законова – по регресните и суброгационни искове на застрахователя. Приложената казуална съдебна практика по такива – регресни , на застрахователя – искове е неотносима към обосноваване допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК , тъй като не касае противоречиво с въззивното решение разрешаване на идентичен правен спор . Не се касае и за решение , постановено в противоречие с т.14 на ППВС № 7 / 1977 год. , пар.1 на която изрично сочи, че за погасителната давност на исковете срещу застрахователя , в упражняване права по договора за застраховка , каквото е правото на иск по чл.409 от ТЗ, предвид изричното отграничаване на регресните искове в пар. 3 вр. с т.2 от на т.14 , е без значение датата на която правоимащият е бил обезщетен от застрахованото лице . Същото изрично е прието и в реш.№ 144 / 26.01.2010 год. по т.д.№ 532 / 2008 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. – „ изплащането на дължимото обезщетение от застрахования на увреденото лице не е основание за изменение началния срок на давността по договора за застраховка „ гражданска отговорност „ , който е изрично определен от закона „ .
Водим от горното , Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1717 / 11.11.2011 год. по гр.д.№ 1907 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :